fb
БългарияНовини

Проф. Мари Врина-Николов стана „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет, влюбила се в мелодията на езика ни

6 мин.
Снимка: СУ "Св. Климент Охридски"

Мари Врина-Николов заобичала българския език още като дете, когато чула за първи път неговата мелодия, разкри самата професорка по време на тържествена церемония в аулата в Ректората, на която беше удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ). Преподавателката получи званието за изключителните ѝ заслуги към славистиката, българистиката и превода. Предложението за удостояването ѝ е на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в СУ.

Проф. Врина-Николов разказа, че нейната връзка с българския език започнала в една хубава вечер през април на 1973 г., когато нейните родители са поканили у дома им едно младо българско семейство, което е посещавало замъците на Лоара на автостоп. „Когато ги чух да говорят своя език помежду си, нещо се отключи в мен – озарението, че искам този език да е мой, и да го говоря като тях, пленена от мелодията на неговите звуци и интонация. Бях на 13 години, учех английски и старогръцки, започнах да уча и български език, сама, с един силно идеологизиран учебник за чужденци, който, за мое щастие, беше написан на френски. Това бе началото на един дълъг път – личен и професионален, и българският език стана избраната от мен родина, убежище срещу всички болки, които неминуемо изпитваме през живота си, извор на радост и творчество – чрез превода, преподаването, изследователската дейност. Език, от който имам нужда и на който общувам с най-скъпите си приятели“, каза проф. Мари Врина-Николов.

Тя е сред най-изтъкнатите изследователи на българската литература и култура, и е водещ преводач от български език във Франция. Родена е в Невер, Франция. Дипломира се като лингвист в Университета Париж-V (1983), като българист в INALCO и като магистър по класически литератури (1985). Възпитаник е на „Екол нормал сюпериор“. Званието връчи ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев.

Чувствам се много развълнувана, щастлива и горда, сподели проф. Мари Врина-Николов. Тя разказа, че през лятото на 1982 г. e „стъпила“ за първи път в тази внушителна и хубава сграда, в Софийския университет, но не е предполагала, че един ден тя ще я приюти за такава церемония. Не го допусках и през годините, когато преподавах „История на превода“ в катедрата „Романистика“, в специалност „Френска филология“ и „Теория на превода“ в магистърската програма „Преводач-редактор“, ръководена от проф. Амелия Личева, каза проф. Мари Врина-Николов.

Тя произнесе и академично слово на тема: „Как да мислим/правим българската литература – литература на и в света“.

Веднага след дипломирането си проф. Врина-Николов започва да преподава български език в Националния институт за източни езици и култури в Париж (INALCO), където по-късно е избрана за доцент (2004 г.) и професор (2009 г.) по български език и литература. През 1990 г. защитава докторска теза с труд върху експресивните частици в съвременния български език. Била е гост-професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в рамките на катедрата „Романистика“ във Факултета по класически и нови филологии, и на магистърската програма „Преводач-редактор“ във Факултета по славянски филологии. В магистърската програма „Преводач-редактор“ проф. Врина води курс по „История на превода“ повече от десет години.

Проф. Мари Врина е заемала редица академични постове в INALCO, а от 2019 г. е директор на издателството на Института. През периода 1994-1998 г. е аташе към Френския институт в София, а след това – във френското посолство в Будапеща. 

Тя е член на редакционните съвети на редица научни издания в България. Носител е на почетна грамота за принос в разпространението и развитието на българската култура от Министерството на културата на България (1997 г.), на грамота за заслуги към българистиката за съществен принос в литературния анализ и разпространението на българската литература от БАН (2001 г.), на почетното отличие орден „Arts et Lettres“, степен „Chevalier“, от Министерството на културата на Република Франция (2004 г.), „Златен век“ от Министерството на културата на България (2015 г.). От няколко години тя има и българско гражданство, получено по заслуги. Почетен член е на Сдружението на българските писатели (2003 г.).

Проф. Мари Врина-Николов е много ценен и награждаван преводач на българска литература в широки хронологични и жанрови граници. Тя е превела редица важни български творби, като някои от тях излизат с нейни предговори. Представя на френската публика както класици, като Иван Вазов („Под игото“), Алеко Константинов („Бай Ганьо“), Йордан Йовков („Старопланински легенди“), така и големите автори от втората половина на 20-и век – Ивайло Петров, Йордан Радичков (седем книги), Вера Мутафчиева, Цветан Стоянов, Константин Павлов, Веселин Бранев, Виктор Пасков (три книги).

Проф. Мари Врина-Николов внимателно следи и отлично познава и съвременната българска литература. Сред преведените от нея автори са Георги Господинов, Теодора Димова, Алек Попов, Емилия Дворянова, Елена Алексиева, Севда Севан, Захари Карабашлиев и много други. Всички тези издания са резултат от личната инициатива на преводачката да заинтересува френските издатели с българските книги, които тя е избрала. Още през 1990 г. първият й превод на „Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков получава награда за най-добър превод на Международния панаир на книгата в Бордо. Следват Prix Max Jacob étranger (2001 г.) за превод на Кирил Кадийски, Prix Jan Michalski (2016 г.) за превод на Георги Господинов. Носителка е и на наградата за превод „Етиен Доле“, присъждана от Сорбоната. В края на 2023-а получи и наградата за превод на френския PEN Club за романа „Остайница” от Рене Карабаш.

Гледайте тържествена церемония, на която проф. Мари Врина-Николов бе удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“:


Книгите на авторите, споменати в материала (и не само), ще намерите в Ozone.bg.