Тя е сред най-продаваните книги за 2014 г. в списъка на издателство „Colibri“. В световен мащаб тази книга е преведена на 35 езика, има 4 международни награди и към 5 милиона продадени екземпляра. Казано по друг начин, едва ли има някой, който още да не е чувал за прословутия роман „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“.
В книгата на Юнас Юнасон наистина става въпрос за един 100-годишен шведски старец на име Алан Карлсон, който навръх своя юбилей решава, че не му се празнува с досадната старша сестра Алис в старческия дом, нито му се духат 100 свещи на тортата и просто… скача през прозореца по пантофи върху лехата с теменужки.
Новопридобитата му свобода го отвежда до местната гара, където по-скоро неочаквано за самия себе си, отколкото умишлено, старецът се качва на автобуса до гара Бюринге, ала с чужд куфар. Ако трябва да сме още по-точни – грешният чужд куфар на момчето по прякор Болта от престъпната банда „Never again“. Куфар, пълен с много, много пари. „Съдбоносното решение“ на Алан, разбира се, носи след себе си последствия, които не закъсняват. Ограбеното момче решава да си върне на всяка цена безценния куфар, а местната полиция започва да издирва изчезналия старец, докато междувременно Алан се сдобива с нови приятели, между които е и слоницата Соня. Шеметният сюжет, пълен с най-качествен хумор и някое и друго убийство, който заплита от тук нататък Юнасон, едва ли може да подлежи на достоен преразказ или пълноценно описание. Книгата просто задължително трябва да се прочете!
Най-хубавото е, че освен сегашния прелюбопитен живот на Алан, Юнасон доста увлекателно ни разказва и за изпълненото със събития и ключови личности минало на стареца, което всъщност е и втората сюжетна линия. Алан може да е ходил на училище само три години, но става специалист по експлозиви. Това му качество се оказва ключово за по-нататъшните обрати в живота му.
И тук е моментът да кажа, че ако си мислите, че помните/ знаете историята на ХХ в. в исторически и политически аспект – лъжете се :) Юнасон ще ви разкаже истинската версия, или поне тази, в която участва неговият герой Алан Карлсон. А тя е доста по-забавна, честно казано.
Юнасон ни отвежда през Испания и генерал Франко; през американската военна база в Лос Аламос, създаването на атомната бомба и напиването с текила заедно с вицепрезидента Труман; през спасяването на четвъртата съпруга на Мао Дзъдун и прекосяването на Хималаите „само с помощта на компас и саморъчно изработена карта на света“… Не, не, чакайте, има още :) В действието се намесват и Чърчил, Сталин, Ким Ир Сен, Шарл дьо Гол… В центъра на всички тези събития е нашият стар познайник Алан, защото „нещата са такива, каквито са, и каквото има да става, ще става“.
Накратко, „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ е най-остроумната, оригинална и прекрасна книга, която съм чела от доста време насам. И мога да продължа със суперлативите в този дух поне още няколко реда. Ще допълня само, че това е насищащ роман, съчетаващ сатира и смисъл, който взривява ума на читателя като любимия барут на главния герой Алан. Казано иначе, това е книга, която ще помните дълго време след прочитането й, повярвайте ми.
В този ред на мисли, нямаше как да пропусна филмовата адаптация по романа с участието на небезизвестния великобритански актьор Алън Форд („Гепи“, „Две димящи дула“) в ролята на боса на престъпната банда „Never again“ (че кой друг по-подходящ за разярения и неспиращ да псува с британски акцент шеф, който си иска петдесетте милиона шведски крони). Останалите герои също са добре подбрани като кастинг, макар че се разминават леко с някои от образите в книгата. Например момчето, чийто куфар Алан открадва, в книгата е с „дълга, руса и мазна коса“, а във филмът е гологлав. Един от другите ключови герои също не изглежда така, както е описан в романа. Но пък досадната старша сестра Алис е пресъздадена точно толкова досадна и във филма. :)
Това са на пръв поглед дребни детайли, ала има и други по-големи разминавания. В книгата слоницата Соня е избягала от един цирк, което прави връзката й с Алан доста по-лична поради сходния уклон към бягство, така да се каже, докато във филма бившото гадже на едната героиня просто го открадва заради нея от цирка, което няма никаква връзка с главния ни герой.
Друга разлика – двама от престъпниците в романа са братя, но във филма тази роднинска връзка е прехвърлена между единия от престъпниците и бившия на гореспоменатата героиня, за да се завърти сюжета в малко по-различна посока. Един от героите в книгата пък тотално липсва във филма, очевидно по същата причина. Финалът също се различава категорично от този в романа, но тук съм по-склонна да приема разминаването, тъй като този край определено е по-интересен и подходящ за филмова адаптация.
Като цяло филмът те оставя с впечатление за добре свършена работа, защото всички актьори играят великолепно, чувството за хумор определено присъства и няма как да не си усмихнат до уши през цялото време, но екранизацията все пак не успява да обхване мащаба на историята в романа. Въпреки това, бих я препоръчала на всеки, който е чел книгата, за да удължи удоволствието от общуването си с Алан Карлсон.
Ето и трейлъра:
Силно се надявам в Холивуд да не решат отново да правят тяхна си версия по романа, както направиха с друг шведски шедьовър от трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон – „Мъжете, които мразеха жените“ („The Girl with the Dragon Tattoo“), защото някои неща просто трябва да си останат в оригинал, т.е. шведска книга – шведски филм. Така са далеч по-автентични, пък и европейското кино си е достатъчно качествено и без допълнително да се американизира.
Още едно ревю за книгата можете да прочете от Габи тук, както и в „Книгoландия“, „Книгозавър“,„Библиотеката“, „Lovebigbooks“ и при „Lammoth“.
