Трябва да си призная, че знам много малко за историята на Латвия. Нямам представа дали това ми помогна да харесам повече „В сянката на Петльов връх“ (изд. „Парадокс“) от Освалдс Зебрис, но е факт, че ми допадна. Обичам да чета исторически романи, защото малко или много потъваш в истинските събития (а и научаваш нещо ново). Книгата на Зебрис е първата (от тринайсет) от поредица художествени творби за различни исторически периоди в Латвия, като действието в нея обхваща революциите в края на XIX и началото на XX век.
„В сянката на Петльов връх“ пренася читателите в Рига през 1905 г., в пика на размириците във все още несъществуващата латвийска държава. Желанието за отделна нация, независеща от германци и руснаци, превежда главните герои през пепелища, зверства, разбити семейства и хиляди разрушени животи. Сюжетът обхваща няколко персонажи, върху които революцията е оставила незаличима следа, а също така показва и всички аспекти от формирането ѝ – от социалните нужди, през антисемизма и анархизма, и най-вече до човешките страхове.
Мрачните разкази не остават скрити в комините, техните сажди полепват по разгорещения от страха разум, като миризмата на отдавна нечистена печка се разливат по домовете, като зашеметяващия аромат на цветя тровят жителите дори в съня им.
„В сянката на Петльов връх“ обхваща голямата картина в исторически план, а дребните детайли са запазени за фикцията. След като завърших книгата, реших да седна и да се запозная с историята на Латвия през конкретния период, защото исках да разбера доколко описаното от Зебрис се доближава до истината. Прекарах часове наред в четене за хора, събития и жестокости, за които дори не бях подозирала. Както се вика – никой път не е лесен и никой не е стигнал лесно до настоящия етап от живота си. В миналото на всички държави има ни тежки моменти, като случилото се на територията на днешна Рига не прави изключение.
Романът разглежда две времеви линии, като дори може да се каже, че едната е следствие от другата. Премеждията, сполетели хората в Рига, ще ви покосят, а стремежът им към собствена нация ще ви очарова. Повествованието ще ви захвърли от едната крайност – на отчаяние, мъка и немилост, в другата – на гордост, разбиране и усмивка. За мен подходът на Зебрис към читателя е изключително уместен, тъй като му позволява да се гмурне с главата надолу в тези емоции. А всички знаем, че щом се потопиш под водата, вариантите са два – или изплуваш жив, или се давиш.
Заповеди. Заповядайте си и да станете свръхчовек, ако можете. Знаете ли, че преди година по това време някой издаде заповед да се арестуват учителите – тъй като, както добре знаете, се бе наложило мнението, че именно учителите са основният източник на размириците, че левите и социалистическите идеи стигат до учениците чрез тях. Кой провери колко учители наистина са се противопоставяли на царя? Но бяха убити и хвърлени по затворите стотици от тях. Най-образованите латвийци, които биха могли да просветят и изпълнят с надежда хиляди млади хора. Чували ли сте за идеята, че латвийците трябва да се управляват сами? Чували ли сте мислите на Валдемарс* за самостоятелна наша страна?
Освалдс Зебрис (снимка: Kristaps Kalns)
Докато четях „В сянката на Петльов връх“, изпитах лека несигурност, защото описаното в нея понякога ме объркваше. Зебрис е решил да включи толкова много герои, че е възможно да се запитате: „Добре, това сега кой беше?“. Според мен губенето на нишката е най-ключовият ѝ минус, понеже мигът, в който се съсредоточвате и навлизате в текста с цялото си същество, моментално се разпада на парченца, докато се опитвате да се сетите дали този герой всъщност е онзи, за когото си мислите.
Въпреки това нелеките теми, които Освалдс Зебрис засяга в „В сянката на Петльов връх“, няма как да не приковат вниманието ви. На страниците ѝ ще се сблъскате с купища съсипани от революцията животи. Борбата за свобода и независимост е била нечестива, изпълнена с жертви и бунтове, които, за съжаление, са се превърнали в статистика, както навсякъде другаде по света. Отчаянието и болката прозират зад всеки ред и едва ли ще успеете да ги превъзмогнете.
Историята на всеки народ е обляна в кръв и е белязала толкова много души, но все пак някак сме стигнали до днешния ден. Ако обаче преминете през страданията на зараждащия се латвийски народ в романа на Зебрис, ще се уверите, че историята се повтаря. Да, на различна локация, но се повтаря.
* Кришянис Валдемарс (1825-1891) – водач на движението на младолатвийците и негов основен идеолог. След като завършва Университета в Тербата (1858), работи като служител в Министерството на финансите в Санкт Петербург, а по-късно се мести в Москва. Активно насърчава латвийските земеделци да изкупуват домовете си и да започнат да управляват самостоятелно стопанствата си.
Интервюто на Емилия Кирчева с Освалдс Зебрис можете да прочетете тук.
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg с 10% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката ви.
