„Земя на сенки“ (изд. „Colibri“) е най-новият роман на Елизабет Костова, който тя представи у нас в края на септември. Книгата разказва за младата американка Александра Бойд, която пристига в България за първи път и почти веднага се впуска във вълнуващо пътешествие до различни кътчета на страната. Макар че започва като интересно приключение с елементи на мистерия, в даден момент сюжетът неочаквано поема по един по-мрачен път, свързан с комунистическото минало на държавата ни.
В първите глави на романа пътуваме с Александра и преоткриваме красотата на българските планини, магията на изгрева над Черно море, гостоприемството на родопските баби. Срещаме и елементи от добре познатата ни действителност – бедност, бездомни кучета, дупки по улиците, корупция… Докато героинята опознава земята ни, ние научаваме повече за причината да напусне дома си и да дойде точно в България.
Освен върху историята на Александра „Земя на сенки“ се фокусира и върху съдбата на българския цигулар Стоян Лазаров. Музикант, учил във Виена и живял по време на комунистическия режим, Стоян е арестуван и изпратен в концлагера „Зеленец“ (измислено от авторката място, базирано на дългогодишните й проучвания). Елизабет Костова описва изключително подробно неочаквания арест и годините, които Стоян прекарва в лагера. В тази част от романа има жестокост, отчаяние, страх, но и много музика и любов, благодарение на които Стоян намира сили да запази разума и живота си.
Между неговата съдба и тази на Александра може да се открият доста паралели – младата жена е чужденка в една непозната страна, а Стоян се превръща в чужденец в собствената си държава. И двамата са осъдени да носят последствията от своето минало и да търсят изкупление за вината, която до голяма степен сами са си вменили. За съжаление, в един момент Костова сякаш изоставя историята на героинята и измества фокуса почти изцяло върху Стоян, поради което романът ми се стори някак незавършен. Имах много въпроси, които така и не получиха отговор.
Действието в „Земя на сенки“ е динамично, книгата е изпълнена с интригуващи герои, ретроспекции, посещения на различни дестинации, но през цялото време ми се струваше, че всичко е представено повърхностно. Приятно е да виждаш България през очите на Александра, да се възхищаваш на прелестта на класическата музика, следвайки стъпките на Стоян… Ала единственото, което остана с мен след последната глава, бяха годините в „Зеленец“. В тази част от романа намерих най-много сила, емоция и дълбочина при представянето на образите.
Може би причината е, че все още не знам достатъчно за този период и проявленията на човешката жестокост ме разтърсиха дълбоко, но в същото време се радвам, че Костова е решила да включи тези елементи в сюжета. Все повече български автори също се осмеляват да извадят на светло непознати или противоречиви моменти от нашата история, а където има светлина, има и сенки. Но колкото и болезнено да е миналото, то не трябва да бъде забравяно, защото, ако го оставим в мрака, вероятността да го повторим е много голяма.
Още едно ревю за „Земя на сенки“ можете да прочетете в блога „Книголандия“.
