Според организаторите на приключилия вчера Лондонски панаир на книгата поезията е една от най-динамично развиващите се области на издателския бранш. Продажбите на стихосбирки в световен мащаб нарастват, а в България също ставаме свидетели на подобна тенденция. Появяват се творби на все повече нови български автори и съвременни чужди поети, както и нови преводи на класици, и то до такава степен, че читателят се изгубва в разнообразието им. Трудно става да следим всичко, което малкото издателства, занимаващи се с поезия, правят. Ето защо през Седмица на поезията избрахме да ви представим няколко отличаващи се стихосбирки, които да не пропускате.
Ася Ангелова препоръчва:
„Par avion“ (изд. „Жанет 45“) от Емануил А. Видински – от година и половина чета значително повече поезия. Нямам богат опит, за да правя сравнения между голям брой стихосбирки, но знам, когато дадена книга веднага намери място в сърцето ми. Така там удобно се настани „Par avion“ от Емануил А. Видински. Предвид че обожавам кратки стихове, почти всяка една частица, която намерих в стихосбирката на Видински, беше точно попадение. Любов, разстояния и раздели се преплитат в кратки, стегнати творби, уцелващи точно емоциите на читателите си. Винаги съм смятала, че е много по-трудно да успееш да въздействаш с по-кратки творби, било то разкази или стихове, отколкото с по-дълги, в които може да се разпростреш. „Par avion“ ме свари в точния момент и се радвам, че я открих. Открийте я вие.
изпращам ти последна картичка
ако отлепиш марката и я оближеш
това ще е и последната ни
целувка
„Пропуснатият момент“ (изд. „Жанет 45“) от Йорданка Белева –запознах се с творчеството на Йорданка Белева от последната ѝ книга с разкази „Кедер“. След това опитах да събера мислите си, да обобщя всичко, през което преминах след прочита ѝ, но не бих казала, че се справих. Изключително въздействаща и наистина (знам, че звучи като клише) неописуема. Затова беше съвсем логично да посегна и към поезията на Белева. Усещането не ме подлъга – харесах я изключително. „Пропуснатият момент“ ще ви накарат да я чувствате толкова близка, сякаш вие самите сте описали преживяното и чувствата си, а авторката ги е претворила и подредила в кратки и стегнати стихове. Всичко, което ще срещнете в стихосбирката, ще ви покоси – от отношенията, през различните места, до миналото и настоящето. Творбите на Йорданка Белева заслужават вниманието ви и няма да съжалаявате, ако им го отделите.
често сънувам баба ми седнала
сънят ми е пейка на припек
под слънце от два святапонякога сядам с гласа си до нейния
но това не са разговоринещо като аз да ѝ казвам
бабо колко е хубаво че не си умряла
докато тя ми казва
данче и аз те сънувам живапосле пейката се разпада
„Поезия“ (изд. „Агата-А“) от Хулио Кортасар – след само едно прочетено стихотворение на Хулио Кортасар бях сигурна, че си заслужава да притежавам единствената му стихосбирка на български език. Най-хубавото чувство е, когато се окажеш прав. Изданието на книгата е двуезично, съдържа рисунки и е истинско пиршество за душата. Стиховете, които ще прочетете, ще ви дадат надежда, любов, утеха. Кортасар е един от основоположниците на магическия реализъм в Латинска Америка, наред с Хорхе Луис Борхес и Хуан Рулфо, и това се усеща толкова силно сред стиховете му, че ще искате да четете още и още. Изкусен художник с думите, описващ чувства както никой друг, той ще ви привлече толкова силно, че нищо чудно след това да подхванете и разказите, и романите му. И няма да сбъркате.
Любовно писмо
Всичко, което искам от теб
всъщност е толкова малкозащото в същността си е всичко –
като минаващо покрай нас куче, като хълм
тези незначителни неща, всекидневие,
житният клас и косата, две бучки захар,
мириса на твоето тяло,
какво казваш за каквото и да е,
като се съгласяваш с мен или напротив,всичко това, което е толкова малко,
го искам от теб, защото те обичам.Да гледаш по-далеч от мен,
да ме обичаш с яростното абстрахиране
от утре-то, викът
на твоето отдаване да се разбие
в лицето на началника на някоя канцеларияИ удоволствието, което заедно измисляме,
да бъде още един знак на свободата.
(От цикъла „Вода между пръстите“)
Петрана Петрова препоръчва:
„По гръбнака“ (изд. „Жанет 45“) е втората стихосбирка на Димана Йорданова. В „Това изкуство на поезията“ Хорхе Луис Борхес твърди, че „когато четем даден автор, от същностно значение е да вярваме на автора„. Не разбирам стихотворенията на Димана, но ѝ вярвам. Вярвам в преживяването и описването на отхвърлянето ѝ, в трудното престояване в света. Различна, яростна поезия, която иска да наранява, да реже романтичните клишета, протъркали значенията на думите, и да даде воля на раните. Усещането е за мрак и нагласа към света, управлявана от безсилието, изявено тук като… сила.
грабни въжето
камъка
и слизай
При рибите
там долу,
вярвай ми,
дори и те,
при толкова мълчание,
едва ли всичко знаят (…)
Срещата с подобна поезия е отрезвяваща. Въпросите се пораждат от само себе си, а търсенето на отговори предизвиква да излезем извън зоната си на комфорт. Запознайте се с „По гръбнака“, за да докоснете своя без страх.
„В тъжните дни не говорим за птици“ (изд. „Да“) – съвременна португалска поезия в превод на Мария Георгиева и Цочо Бояджиев. Сборник, който няма претенцията да я изчерпва и представя в пълнота. Авторите са хронологично подредени и представени, а в края на книгата самите преводачи обговарят своя избор: решаващи фактори са били литературният им вкус, сполучливият превод и предоставени авторски права от страна на поетите. Подбраните стихотворения за всеки творец като брой и съдържание дават достатъчна представа на читателя за дадената стилистика и тематична насоченост. Ето, Исабел Агиар например работи с повторения, самопревръщащи се в метафори. Стилът на Жорже Соуза Брага е подозрително изчистен до пълно оголване на всекидневните думи. Нуно Жудисе е лирично настроен в новите теми, с които ще се сблъскате. Тематичният диапазон е широк, на места звучи познато, сходно със съвременните български поети (например темите за думите, словото, изтичащия живот) – вероятно в това отношение може да се говори за общи тенденции.
Позволете си тази среща с португалската поезия. Прекалено непозната, още с първия автор тя ме прихвана, докосна и развълнува. А заглавието? В съзнанието ми продължава да звучи като „В тъжните дни не говорим с птици“.
Стефани Калчева препоръчва:
В „Записки на жената призрак“ (изд. „Жанет 45“) от Яна Букова жената призрак наистина си води записки – всички фрагменти и разпокъсаности в стихосбирката на Яна Букова се събират в нещо общо, в някаква чудодейна подредба от думи, която има силата да обясни какво е да се самонараниш с тишина. Дори когато пише за вкуса на снега, убийственото главоболие, трескавите мисли и голямото земетресение в Калифорния, дори и там има препратки, провокация към читателя, намек да потърси още, да се порови, да подреди сам пъзела. История, философия, цитат от Кафка, указания за граблива птица – всичко си е записала жената призрак. Колкото и пъти да я препрочитате, каквато и хронология да търсите, всеки път е различна и отпраща четящия към усещане, което си мисли, че е прибрал на скришно място.
„Непукистика“ (изд. „Да“) от Стефан Икога – заглавието подмамва. Не е вярно, че на Стефан не му пука, както не е вярно, че мрази евреи, цигани и японци. Онова прословуто стихотворение на омразата, с което преди време спечели „Поетики“, само доказа, че често възприемаме буквално, без да се замислим какво стои зад думите. В „Непукистика“ има страшно откровени стихотворения на различни теми – от любов до ужаса от евентуална война. Тя е за всички, които са за последно млади, за хората, които са в противоречива връзка с града и няма да го напуснат. За онези, които усещат как нещо им се изплъзва, но още не е ясно какво, защото вариантите са безброй. Поезията на Икога има особено звучене, срещат се и сравнения като „рап ритъм“, поток от гледки и разговори, които се пресичат и пулсират без да се извиняват.
Цветомила Димитрова препоръчва:
„Седем. Стихотворения (с) биографии“ (изд. „Хермес“) от Мирела Иванова събира красиви стихове, които говорят за любов, за трудния живот на прехода, за ролята на майката и жената. Отначало леки и увличащи, творбите постепенно стават по-емоционални и наситени с послания. Част от тях са поднесени с кратка, интересна предистория. Като ни показва откъде е дошло вдъхновението за стиха, Мирела Иванова ни помага да го разберем по-добре и ни кара да се замислим за истините, скрити между редовете и произтичащи от живота около нас.
Красиво оформеното издание получи няколко престижни поетични награди през изминалата година, а самата авторка го определя като „стихосбирка за модерната жена“. Сред страниците на „Седем. Стихотворения (с) биографии“ е събрано разнообразие от стилове, емоции и истории, в които всеки любител на поезията може да открие нещо за себе си.
Можете да поръчате всяка от тези книги с безплатна доставка от Ozone.bg, като използвате код azcheta за 10% отстъпка!
