Each generation wants new symbols, new people, new names.
They want to divorce themselves from their predecessors.
Jim Morrison
Миналата седмица, докато си купувах сандвич в едно магазинче близо до офиса, а по радиото звучеше популярно рок радио, продавачката изведнъж ме погледна и ми каза „Защо най-гениалните музиканти умират толкова млади?” Само преди 5 минути бях затворила биографията на Джим Морисън и The Doors, която четях в автобуса.
Вероятно на този въпрос има много логични отговори от наркотиците и алкохола до духа на времето и скритото желание за самоунищожение, за достигане на пределите във всичко и с цената на всичко. Но истината е, че конкретният отговор няма никакво значение, защото тези хора не умират. Те са творци и създатели на музика, която променя съзнанието и формира бъдещето. Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Браян Джоунс… Те са Боговете на своята епоха, те са и божествата на нашето време.
Джим Морисън е един от тях, а The Doors са неговата трибуна, мястото от където да достигне границите и да премине от другата страна. Неговите песни са неговият начин да докосне хората, неговият „рок театър” да ги промени, неговите стихове да разкрие сам себе си, да се превърне в божество.
„The Doors. От другата страна” е брилянтно написана биография на едно от най-значимите деца на рока, заедно с най-близките му другарчета в играта. Увличаща и вдъхновяваща, книгата определено има какво да разкаже за времето, за групата и не на последно място за него – Джеймс Дъглас Морисън. Разказва за всички важни моменти, концертите и хората, за скритите неща отвъд популярните сензации и накрая постепенно утвърждава Морисън като „един истински поет – Уитман на революционните 60-те”. Защото именно тази му роля, може би е най-близо до истинската му същност, отвъд всички изиграни житейски въплъщения пред пресата и на сцената и в живота.
Той е детето бунтар, проблемният тийнейджър, но и търсещият, който не спира да чете и да мисли върху теми, които връстниците му рядко разбират. Минава през киното, за да открие музиката, която го освобождава от много демони, но му носи и също толкова заблуди и фалшиви илюзии.
Не съм луд.
Интересува ме свободата.
Джим е алкохолик и наркоман, безобразен. Променлив е като пролетно време и е краен до безумие. Но „Трябва да приемете факта, че това, срещу което протестират хората от младото поколение като Морисън и всички от групата му, са проблемите, създадени от техните предци.” (Думи на адвоката му Макс Финк по време на делото срещу Джим в Маями) В повечето случаи обаче той знае точно какво прави и какво може да предизвика. Той знае, че може да влияе и да променя, знае и го прави. Продължава да влияе и след своята смърт. Дори още по-силно.
Преди време, докато слушахме U2 в офиса, си говорехме с колегите, че днес няма такива групи, които да създадат следа в музиката, която да остане толкова дълго, толкова осезателно и толкова живо. Тези, които са останали и го правят, го правят от 20, 30, 40 години… те са богове. Новите същества имат много повече възможности да достигнат до повече хора, много повече възможности за промоция, за музикални експерименти… И въпреки това, те не са Богове, не са истерия, не са легенда. Но пък има и случаи, когато нови същества се превръщат в божества… дано ги видим, защото всяко време има нужда от своите бардове и митове…
*“The Lords and the New Creatures” е името на една от стихосбирките на Джим Морисън през 1969. Под стиховете си той предпочита да се подписва Джеймс Дъглас Морисън
Книгата съдържа много снимки, текстове на песни (на български и английски) и цялата дискография на групата.
