Рубриката ни „Жените в българската литература“, която провеждаме съвместно с деветокласничките и запалени читателки от ЕГ „Пловдив“, цели да разшири погледа ни към литературата. Зад него стоят не само портрети от стените на кабинетите, но и често пренебрегваните усилия на реални хора, с които имаме шанса да споделяме едно и също време.
Вече ви запознахме със Здравка Евтимова, Теодора Димова, Петя Кокудева, Божана Апостолова, Катина Недева, Керана Ангелова и Ангелина Александрова, а днес продължаваме с поетесата Мария Донева, авторка на 12 книги с разкази и стихотворения, и преводачка на други две.
Как предпочитате да Ви наричат – писател или писателка?
Поетеса.
Защо според Вас в учебните програми и в кабинетите по литература в училище има имена и портрети на мъже, но не и на жени?
Същото е и в конспектите по литература, за всички епохи и всички държави. Има и женски имена, но мъжете преобладават категорично. Предполагам, причината е, че в повечето епохи мъжете са имали доминираща роля в обществото и по-широко поле за изява, по-свободен достъп до ограмотяване и образование, повече средства и възможности да влияят на света. В Древна Гърция – Сафо, и след това се сещам чак за Мери Шели и Жорж Санд (можем да проверим коя е била първа, не претендирам за точност и изчерпателност). Как през Ренесанса да има велики актриси, като дамите не са били допускани до сцената? В модерните времена, от 19 век насам, в света на литературата и на останалите изкуства навлизат и жените. В България – Мара Белчева, Яна Язова, Ана Карима, Евгения Марс… Елисавета Багряна, Дора Габе…
Днешната учебна система и програмата към нея са много консервативни, но не е невъзможно в някоя класна стая да се видят лицата на Багряна, Дора Габе, Блага Димитрова. На вас специално някой забранил ли ви е изрично да окачите портрет на любима писателка? Окачихте ли? Ако да или ако не, защо?
Според Вас вярно ли е твърдението, че произведенията, написани от жени, са наситени с много повече чувство, отколкото тези, които са плод на мъжките творчески идеи? Има ли специфични „женски“ теми в литературата?
Според мен това твърдение не е вярно. Има много наситени с емоция, ярки и сантиментални произведения, написани от мъже. Делението на литературата на мъжка и женска ми звучи остаряло и нелепо и не може да се приеме еднозначно. Ако някой употребява тези изрази пред мен, бих го помолила да ги дефинира и после дълго бих се смяла.
По-трудно ли е за жените да „пробият“ в литературата? Намирате ли, че отношението към тях е различно от това към мъжете?
Отговорите ми се основават само на личния ми опит, а аз имам опит само като жена, не съм била нещо друго. Да приемем, че съм „пробила”, щом се обръщате към мен с тази анкета. Когато реших да се върна към писането, което бях зарязала за повече от десет години, първо си написах книгата, после избрах издателството, което прецених като най-авторитетно и добро, изпратих я и започнах да чакам. Те одобриха книгата ми и след три години, след редактирането и още доста чакане, през 2005 година я издадоха. След още три години издадоха следващата ми книга. От 2005 г. насам имам общо 12 книги с разкази и стихотворения, и още 2 – преведени от мен от английски. Не участвам в литературни конкурси. Имам блог, в който пиша.
Не ми е било нито трудно, нито лесно. Върша си работата и правя точно това, което искам. Какво значение има в този ред на мисли фактът, че съм жена?
Важна ли е подкрепата на семейството за успеха на една жена в литературата? Имало ли е моменти, когато сте си казвали: „Аз съм жена и едва ли ще успея“? Често ли Ви се налага да избирате между семейството и работата си?
„Аз съм жена и едва ли ще успея”?!?!
Никога не съм си казвала такова нещо. Не съм си помисляла да си го помисля. Все пак не съм искала да ставам войник, щангист или миньор – макар че сигурно и в трите професии има и жени. Мъжете имат едни предимства, качества и особености, жените други. Синеоките са различни от чернооките, математиците от алпинистите, а като нищо може да се окаже, че някои велики математици са и алпинисти. Всеки има своя набор от силни и слаби страни и прави каквото иска и каквото може.
Подкрепата на семейството и на близките хора е важна за всеки. Не ми се е налагало да правя някакви огромни жертви и да избирам между работа и семейство. Очевидно съм човек с късмет.
Как си представяте идеалния си читател? Мъж или жена е той според Вас?
Моят идеален читател е всеки човек, който прочете нещо, което съм написала, и то събуди в него представи, емоции, асоциации, мисли. Човек, който през думите ми се свързва по-сърдечно със света и със себе си. Нямам претенции към личните му данни и особености. Той е идеален в момента на четенето. Четете често, стойте идеални.
Коя е Вашата любима писателка? Коя книга, написана от жена, според Вас непременно трябва да прочетем?
Първото име, което веднага ми се появява пред очите, е Туве Янсон. Много обичам книгите й. Първите две нейни книги, които прочетох преди много години, бяха „Невидимото дете” и „Омагьосана зима”. Днес вече има издадени доста заглавия, има нейни произведения и за деца, и за възрастни, излезе и биографична книга за нея.
Само че никога не бих казала, че дадена книга трябва да се прочете непременно. Надявам се, че ако я прочетете и ви допадне, ще се насладите, както се наслаждавам и аз.
Как би изглеждала литературата без жени в нея?
Без героини? Без авторки и без читателки? Какво би било човечеството без жени? Мъртво.
Всички очакват от жените да са мили, нежни и сдържани. Трудно ли е било за Вас в определени ситуации да останете дама и да не разбиете носа на някой нахалник?
Ако някой е нахален, това буди погнуса в мен и не мисля, че бих имала желание за пряк контакт и за какъвто и да е допир. Ами ако му потече кръв? И сополи? Не, не. Изобщо не ми е трудно да се въздържа точно от това.
Какво бихте посъветвали момичетата, изкушени от писането?
Четете книги, четете много, пишете всеки път, когато дори съвсем мъничко ви се прииска, правете каквото обичате – ако е в рамките на закона. Правете, каквото обичате.
Снимка на публикацията: Жената днес