Понякога трябва да си напомням, че „Подземните хроники“ (изд. „Екслибрис“) е излязла доста преди „Игрите на глада“. Сюзан Колинс изобщо не се опитва да тушира или смекчи размаха на ужаса, с които описва трагедията и смъртта дори в уж детска книга. Докато в „Игрите на глада“ имахме свят, който е постоянно на ръба на война, и смъртта е чест гост в живота на героите, в тази поредица имаме жесток сблъсък между защитеното съществуване на „нормалните деца“ – Грегор, Лизи, Буутс – и постоянната смърт, с която се сблъскват жителите на Регалия от най-ранна възраст.
Естествено, смъртта слага отпечатъка си най-вече върху живите – отваря нови рани и не позволява на старите да зараснат. Завърта колелото на омразата и после вече няма спиране, историята се повтаря, смъртта е сита, ужасът тържествува, а омразата между следващите поколения е още по-люта и ожесточена.
„Грегор и тайните знаци“ е изключително динамична. Колинс отново използва познатата формула „главният герой тръгва на път, за да се пребори с опасностите и да спаси народа си“, но този път я оголва от всякакъв приказен чар. Книгата е мрачна, тъжна и оставя дори възрастните читатели с неприятен вкус в устата. Срещаме се отново с Гибелния – гигантски плъх, събрал всички надежди за господство на гризачите. Чудовищните му размери и слуховете за предопределеността на съдбата му пречат на всички – Грегор, Рипред и останалите плъхове – да видят, че той е едно уплашено дете, което копнее з
а ласка и разбиране. Страхът и очакването са лош възпитател и лесно отблъскват Бисерно кожухче (истинското име на плъхчето), подтиквайки го да потърси утеха при по-ласкави и ловки с думите „приятели“, които заедно с милувките наливат отрова в сърцето му.
Не по-малък товар лежи на плещите на Грегор и Лукса. Той е предопределеният войн, които ненавижда боя и се стреми към мир. Тя е кралицата, която, заслепена от мъка и жажда за мъст, налива ново масло в огъня на една вечена война.
Къде е краят? „Подземните хроники“ е една от поредиците, при които упорито се пазя от спойлери – по принцип нямам никакъв проблем с тях, интересно ми е не просто какво се случва, а защо и как. Приключенията на Грегор обаче предпочитам да следвам заедно с него самия, а не да знам предварително дали и кой отива на сигурна смърт. Затова ми беше и трудно да напиша „10 неща, които не знаеш за „Подземните хроники“. И съм сигурна, че също като с „Игрите на глада“, Колинс ще ме държи в напрежение до последното изречение на петата книга – „Грегор и шифърът на ноктите“.
Прочетете ревютата на Мила за първа, втора и трета книга от поредицата „Подземните хроники“, както и ревюто на Вал за „Грегор Горноземеца“ и ревюто на Лора за „Грегор и Гибелното пророчество“.
