Благородно завиждаме на онези от вас, които вече са отпътували към морето, планината или друга любима дестинация за напълно заслужения сезонен отдих. Съвсем скоро и ние ще ви последваме! Ето защо приготвяме отсега купчината с книги, в чиито страници ще заровим носове по време на лятната почивка.
А вие кои заглавия сте взели със себе си? ;)
Ася Ангелова
„Завръщане“ (изд. „Orange Books“) е дебютният роман на Яа Джаси, който е изпълнен с топлина и премеждия. Реших умишлено да го оставя за плажа, защото там ще успея максимално да му се насладя. В обкръжението си имам хора, на които безспорно мога да се доверя за препоръки на книги, и след техните повече от позитивни отзиви вече нямам търпение. Благодарение на незабравимата „22 ноември 1963“ на Стивън Кинг, зашеметяващата „Аламут“ от Владимир Бартол и брилянтната „4 3 2 1“ на Пол Остър осъзнах че искрено обожавам историческите романи. Истинско удоволствие е да се потопиш в тези сюжети, които не оставят читателя безразличен и в същото време разширяват познанията му за даден времеви период. Поради тази причина нямам търпение да се срещна с творбата на Джаси, защото съм сигурна че ще ме отрезви и разтърси, но и трогне.
„Малка звезда“ (изд. „Изток-Запад“) от Йон Айвиде Линдквист е една от книгите, на които отдавна бях хвърлила око (особено след ненадминатата „Покани ме да вляза“), но все не й идваше времето. Наскоро се сдобих с нея с ясната идея, че ще е сред летните ми четива за годината. Само след един роман на Линдквист знам, че вероятността да ме разочарова е минимална. Историята звучи интригуващо, още повече, че обещава ужас, но не от онзи измисления, а реално представен. Неведнъж съм казвала, че за мен най-страшният аспект на хоръра е това, което може да се случи тук, сега или някъде по света. Роман за аутсайдерите и за злото, което надхвърля границите на съзнанието, съспенс, интересен сюжет и страхотният стил на Линдквист – какво повече може да иска човек през августовската си почивка?
Вероника Вълева
„Стая с изглед“ (изд. „Изток-Запад“) от Е. М. Форстър стои на нощното ми шкафче от два месеца и умишлено си я пазех за отпуска, защото няма по-подходящ сезон за романтична литература от лятото. Особено когато става въпрос за класически романи, в които действието се развива не къде да е, а във Флоренция. Главните героини също са отишли на ваканция, така че историята им пристига с обещанието за момичешки вълнения и топли италиански вечери, изпълнени с любовни трепети.
„Елинор Олифант си е супер“ (изд. „Обсидиан“) от Гейл Хъниман е в списъка ми за четене още от преди да излезе на български език, но някак все оставаше на заден план за сметка на други заглавия, вечно по-спешни или (впоследствие) по-нови. Преди няколко месеца романът отново напомни за себе си, като стана Книга на годината във Великобритания. Реших, че не мога да отлагам повече, затова просто го сложих в куфара за ваканцията. Елинор изглежда като крайно любопитна героиня, а историята сякаш е от онези, които предлагат повече за четене между редовете, отколкото по страниците си.
Габриела Кожухарова
Обожавам филмите, сътворени от фантазията на Гийермо дел Торо, а „Формата на водата“ (изд. „Изток-Запад“) май е най-любимото ми негово режисьорско постижение. Любовната история за няма жена и митично създание, в която се оказват въвлечени и няколко изолирани от обществото чудаци, напълно ме плени. Запазила съм си едноименния роман по спечелилата „Оскар“ лента в съавторство с Даниел Краус за почивните дни, защото се надявам да ми донесе същото усещане – за една красива, било то на моменти и жестока приказка за възрастни, която да ме изтръгне от реалността. Естествено, надявам се в книгата да има допълнителни сцени или други изненадваща наслади за онези, които вече са гледали филма и знаят какво ги очаква. Признавам обаче, че ще ми липсва да слушам прекрасния саундтрак на Александър Деспла, докато прелитам през страниците.
Все още не съм прочела „Спящите красавици“ (пазя си я за зимата), така че нямам преки впечатления от перото на Оуен Кинг. Въпреки това очакванията ми към самостоятелния му роман „Двойна прожекция“ (изд. „Плеяда“) са подобаващо големи. Първо, защото смятам, че брат му Джо Хил е страхотен писател (за баща му е излишно да говоря), и второ, защото попаднах на хвалебствения отзив на преводачката Елена Павлова в Goodreads, а съм свикнала да се доверявам на нейния вкус за книги. Интригува ме и фактът, че „Двойна прожекция“ кривва встрани от семейната хорър традиция и май предлага нещо малко по-реалистично. Все пак се надявам да има някой и друг шантав елемент, но ще видим.
Диана Василева
„Деветте кръга“ (изд. „Софтпрес“) на Диана Петрова е едно от най-любопитните заглавия през този месец. Мисията ми да чета повече нова българска литература продължава, а не е ли лятото най-подходящия сезон да потънеш в гореща, романтична история? Книгата обещава да не е поредният любовен роман, който ще си отиде заедно с морския пясък в обувките, което го прави още по-привлекателен за мен.
Явно за мен това ще е лятото на издателство „Софтпрес“, защото и другото заглавие във ваканционния ми списък е от тях, а именно „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“ от Матю Дж. Съливън. Обичам да си избирам книги по корицата им, така че изданието ме грабна веднага. Като се има предвид и че действието в трилъра се развива в книжарница, нещата са ясни – няма как да остана разочарова от подобна комбинация.
Диляна Денева
„Седем кратки беседи по физика“ (изд. „Жанет 45“) от Карло Ровели е една от набелязаните от мен книги за лятото. Вдъхнових се да я прочета след ревюто на Петрана Петрова. Всяка беседа в нея е посветена на определена теория от физиката, като общ акцент е Айнщайновата теория за относителността. След като се насладих на „Бъдещето на човечеството“ от Мичио Каку (дръзка и разширяваща представите за възможното книга), интересът ми към науката може само да расте прогресивно. А като добавим, че беседите на Ровели я поставят в една перспектива с музиката, изобразителното изкуство и архитектурата, книгата вече става неустоима!
Втората книга, която ще препрочитам това лято, а, сигурна съм, и в бъдеще, е сборникът с разкази „Цвят от глухарче“ от Олга Клисурова. Историите в него са кратки и въздействащи за всеки читател, чиято душа е фино настроена към емпатията в отношенията и към естетически елегантното в простотата на изказа. Горещата ми препоръка ще бъде изказана и на живо във Варна, където на 11 август заедно с Олга ще представим книгата в уютна атмосфера. Нямам търпение да й задам толкова въпроси, изникнали в ума ми при срещата с прекрасния й дебют!
Мартина Ламбова
„Съпругата помежду ни“ (изд. „Colibri“) от Гриър Хендрикс и Сара Пеканен е един от романите, които смятам да чета по време на летния си отпуск. Напоследък трилърите събуждат все по-голям интерес у мен и усилено се конкурират със страстта ми към янг адълта. След не един или два хвалебствени коментара по адрес на тази книга смятам да й позволя да ме разхлажда в жегите, а и да ме грее след поредния неособено топъл летен дъжд. Лятото е много объркано и играе на два фронта, както може само един мъж, страстно обичан и от бившата си съпруга, и от настоящата си годеница… Ще ми е интересно да стигна до отговорите на два въпроса: първо, сезоните ли са ни виновни, или ние просто сме вечно недоволни, и второ – мъжете или жените са истинските манипулатори в тази заплетена история?
Милена Златарова
Заглавието на „Книга за лятото“ (изд. „Софтпрес“) от Мишел Гейбъл само подсказва защо я избрах сред четивата за отпуската. Действието се развива в къща на върха на една скала над океана, която пази историите на три поколения жени. Главната героиня Бес Кодман се бори едновременно с ерозията на брега и бурите в личния си живот, като същевременно преоткрива следи от живота на жените, които са били в къщата преди нея. Вероятно романът няма да е изпълнен само с лятна романтика, но аз харесвам сюжети, в коио се преплитат семейни спомени от различни периоди, особено на фона на красива природа. Бях очарована от „Ще се видим в Париж“ на същата авторка, където тя показа майсторството си при съчетаването на няколко сюжетни линии, и очаквам новата й книга да е също толкова увлекателна и поглъщаща.
Във фейсбук групата „Какво четеш“ попаднах на прекрасен отзив за „Вила Амалия“ (изд. „Lege Artis“) на Паскал Киняр, който провокира интереса ми. Главната героиня Ан е пианистка, чийто живот се преобръща на 180 градуса, когато решава да изгори всички мостове зад себе си и да избяга на красив италиански остров. Очаквам в този роман да има много „скрита“ музика – в красивия стил на автора и тишината на мълчанието, което ти дава възможност да се доближиш до себе си. Авторката на отзива Цветелина Марева сравнява книгата с „финален акорд на клавирна пиеса в безкрайна дъждовна вечер“. Е, надявам се да не вали по време на почивката ми, но дори и в хубаво време ще ми е приятно да се потопя в лиричната атмосфера, изтъкана от френския автор.
Няма по-подходящ момент за риболовни пътешествия и легенди с „Морска книга“ (изд. „Жанет 45“) от Мортен А. Стрьокснес. Норвежкият журналист и приятелят му, художникът Хюго Осюр, тръгват на лов за гренландска акула – удивително дълголетно същество, в месото на което се съдържа особен токсин. Плячката се превръща в символ, който разплита нишката на други истории. Анотацията обещава докосване до изначалното тайнство на морето с препратки към миналото и фолклора, което същевременно съдържа и предупреждение за необходимостта от съхраняване на екосистемите. Сигурна съм, че пиперливият хумор на автора ще направи поднасянето на цялата тази информация още по-интригуващо и приятно за четене.
Милена Трендафилова
„Гоблин“ (изд. Deja Book) от Джош Малерман е на челно място в списъка ми по няколко причини. Основната е, че не пропускам книга на този автор, изчела съм „Червеното пиано“, „Къщата на езерното дъно“ и „Кутия за птици“, които издателство „Deja Book“ бе така добро да преведе за българските читатели. Харесвам стила на автора и как всеки път ме изненадва с нова, брилянтна и малко шантава история, затова и нямам търпение да разбера какво е подготвил този път. Мъртъвци, зла вещица и град, който никога не спира да плаче, звучи като идеалното ми книжно преживяване за някой дъждовен летен следобед. Кориците на Живко Петров пък са ми слабост, така че ето още една причина да се полюбувам на тази творба.
„Джордж Лукас“ (изд. „Hybrid Books“) от Брайън Джоунс е изключително издание, с което от месеци се опитвам да наваксам. Липсата на свободно време напоследък не може да ме спре – при всяка възможност се връщам упорито към луксозната биография с твърди корици. Човекът, който създаде цяла кинодинастия и една от най-любимите филмови поредици на милиони по света „Междузвездни войни“, е интересен сам по себе си, но пътят му към успеха е още по-интригуващ. Джоунс безспорно се е справил добре със събирането на любопитни факти и поднасянето им по вълнуващ, последователен начин. Снимките само допринасят за цялостната наслада от допира с тази книга, която вече нямам търпение да дочета. Лятната почивка е добър повод да зарадвате с нея любим човек и фен, а ако е била подарък на ваш любим човек – зорко да си я присвоите, също като мен. :)
„Книга за другите“ (изд. „ICU“) от Зейди Смит е идеалната творба за всяка почивка – ведра и слънчева корица, зад която се крият куп истории, създадени от най-добрите съвременни разказвачи. Отдавна исках да се възползвам от прекрасния абонамент, който предлага издателството, и „Книга за другите“ беше едно от заглавията, на които се спрях. След два позитивни отзива в сайта ни и откъса, който прочетох, окончателно се убедих, че антологията под редакцията на Зейди Смит е за мен. Тук отново изигра роля и името на преводача, към когото имам афинитет – Невена Дишлиева-Кръстева. Опитът ми е доказал, че след нейните старателни усилия да пресъздаде авторовите послания на родната ни реч не излизат лоши книги. Независимо дали и вие ще се възползвате от абонамента на „ICU“, или ще си купите само тази книга, убедена съм, че ще останете с положителни впечатления. Аз лично отсега предвкусвам удоволствието да си чета разказите под някой чадър на плажа, докато слушам шума на вълните…
„Невероятните приключения на Кавалиър & Клей“ (изд. „Еднорог“) от Майкъл Шейбон от месеци е сред най-продаваните заглавия по родните книжарници, отличена е с „Пулицър“ и е избрана за една от десетте най-добри книги на десетилетието според списание „Ентъртейнмънт Уийкли“. Самият Шейбон е доста успешен съвременен американски писател, познат в киносредите като един от сценаристите на блокбастърите „Спайдърмен 2“ и „Джон Картър“. Романът е малко по-дебел от формата, който бихте взели с вас на басейна, но съм убедена, че прочитът ще си заслужава. Ако трябва да съм честна, нямах представа за какво става въпрос, когато закупих книгата на промоция от издателството преди броени дни, но множеството позитивни отзиви в социалните мрежи и фурорът, който романът предизвика на последния Панаир на книгата, ме убедиха да се хвърля в дълбокото и, както често обичам, да зачета „на сляпо“. Интуицията ми рядко ме е подвеждала в подобни ситуации, така че скоро ще разбера за какво е целият този шум и обещавам да споделя впечатленията си при първа възможност.
Петрана Петрова
„Енциклопедия на шпионите“ (изд. „Millenium“) със съставител Красимир Тодоров намерих съвсем случайно през една от дъждовните вечери в София. Беше оставена на перваза на магазина на един приятел. Заглавието ме грабна, тъй като в момента професионално разработвам забавна програма в тази посока. Обещаващият предговор ме въведе в документалния характер на енциклопедията. На едно място са събрани имена, които сме чували повече като легенда – знаем малко за тяхното истинско съществуване и приноса им в развитието на шпионажа. Книгата е структурирана хронологично, но може да се чете откъдето и както ви е интересно. Започнах я на гръцкия плаж, довършвам я в София. Подходяща за почивката, защото статиите са кратки и сте свободни да я оставите по всяко време. Пък и дава чудесни поводи за разговори в прохладните летни вечер.
Няма да ми повярвате, че може да носите подобна книга по време на почивка, и то на море, но аз все пак ще ви я препоръчам: „Сън и екзистенция“ (изд. „Критика и хуманизъм“) от Лудвиг Бинсвагнер с въведение от Мишел Фуко. Беше част от заглавията, с които пътувах към гръцкото море и скали, и неочаквано привлече вниманието на една от приятелките ми. Освен че през цялото време я чете основно тя, накрая я отнесе и у дома за дочитане. Книгата примамва с обещанието, че ще говори за съня. Отделно студията на Фуко и езикът му отварят нови зони на осмисляне на живота и взаимодействието ни през осъзнатия сън и преноса му в действителността. Свободният от работни задачи ум има нужда да се откъсне от бита и да задълбае в неподозирани посоки. Ако обичате да дискутирате сложни въпроси за човешкото съществуване, опитайте с този труд.
Преслава Колева
„Един аристократ в Москва“ (изд. „Изток-Запад“) от Еймър Тауълс е книга, на която искам да посветя пълното си внимание. Историята на граф Александър Ростов, който е заточен от болшевиките в хотел „Метропол“ за десетилетия, звучи интригуващо и предлага интересна гледна точка kym живота в Русия след идването на новата власт. Анотацията примамва с разказа за живота на графа, който ще открие приятелство и любов в заточението си и същевременно ще успее да разшири собствените си вътрешни хоризонти.
Всъщност вече прочетох „Warcross“ (изд. „Прозорец“) от Мари Лу през част от отпуска си. Романът разказва за едноименната Warcross – виртуална реалност и игра в едно. Всяка година се провежда световен шампионат, в който отбoри, съставени от най-добрите играчи, се борят за първото място. Именно около тазгодишния шампионат се завърта сюжетът, в който има лек криминален елемент, нови технологии, добри и лоши хакери и щипка романтика. Краят е изненадващ и поставя читателя пред морална дилема, която ще разберете само след като прочетете историята.
Стефани Калчева
Със сигурност ще взема със себе си „Морски обреди“ (изд. „Ciela“) на Уилям Голдинг. Най-малкото корицата и заглавието предполагат да й се отдадеш близо до морските вълни. За мой срам, не съм чела „Повелителят на мухите“, но очаквам много от „Морски обреди“, за която авторът получава награда „Букър“. Далечно пътуване, опознаване на мрачните дълбини на човешката психика и душа, плаване към себе си и към останалите, оглеждане на света под лупа в търсене не само на красивото, но и на грозното и злото. Допада ми, че главният герой си води дневник, аз самата обичам да го правя, а и отдавна не мога да чета леки и ненатоварващи сюжети, било то и по време на почивка.
„Нощна пеперуда“ (изд. „ICU“) от Катя Кету е вторият ми избор. Стигаше ми само, че я наричат Северната кралица на литературата – скандинавците пишат по един неподражаем, леко свиреп и безмилостен начин. Убедих се напълно, че ще е моето четиво, когато разбрах, че представлява комбинация от жестокост и нежност, от оксиморонни състояния и чувства. Финландската проза досега не ме е подвеждала, затова очаквам същото и от главната героиня Ирга, която се отправя на дълго и опасно пътешествие – смело начинание, свързано с любовта към друг човек. Знам, че ще е тежка книга, че ще има смърт, ГУЛАГ, студ, напрежение и тайни, следователно няма да остана равнодушна. И не на последно място, отдавна не ми е попадала толкова разкошна корица.
Цветомира Дукова
Подвластна съм на хипнотичното писане на Елена Феранте и всяка нейна книга, преведена на български, превизвиква хиляди емоции у мен. Няма как да пропусна третия от Неаполитанските романи на енигматичната италианка, който ще се появи на пазара в средата на август.
Годините неусетно минават и в „Тази, която си отива, тази, която остава“ (изд. „Colibri“) ще видим вече съзрелите Лила и Елена. Жени, които все повече откриват собствения си глас и сила и все по-смело отстояват себе си. Коя от тях ще напусне Неапол и какви превратности им е подготвила съдбата? Ще скъсат ли връзката помежду си, или ще продължат да се развиват въпреки и благодарение на нея? Какво означава да останеш?
Историята продължава…
Можете да вземете всяка от тези книги с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
