„Докато дишам“, надежда има!

Хубавото на конкурсите за неиздадени романи е, че освен наградените, сред множеството изпратени ръкописи винаги има още няколко, които да блестят като перли, напълно достойни да се превърнат в истински публикувани книги. Точно такъв е случая с „Докато дишам“. Творбата е сред 10-те финалисти в конкурса „Нов български роман“ на издателство „Ciela“ по предложение на Ваня Щерева, която напълно оправдано изстрелва романа в челната десятка и заслужено се превръща в негов финален редактор. На фона на изпратените близо 400 ръкописа, да попаднеш сред първите 10 едва ли е случайност, пък и аз отдавна съм спряла да вярвам в случайни неща.

Романът беше представен официално на 12 юни от Александър Секулов в рамките на книжния фестивал „Пловдив чете“. Но кой всъщност стои зад тази книга?

Това са Георги Томов и Дейна Бренченс. Докато Томов вече е познат на българските читатели със своя прелестен сборник с разкази „Не беше тук и си отиде“, то Дейна е ключовата фигура зад историята в романа, защото от нея идва основната идея за сюжета. А дали всъщност „Докато дишам“ не е нейната автобиография, можем само да се чудим… Факт е, че случващото се в книгата звучи доста правдоподобно и е много лесно да повярваш в истинността му.

Историята ни отвежда в сакралните дни преди и след една прочута българска дата – 10 ноември 1989 г. Невръстната дъщеря на известния в политическите среди генерал Досев забременява. В онези времена, когато всеки се страхува от това, което хората ще кажат, бащата не може да си позволи 17-годишната му дъщеря Вяра да роди, ала вече е късно и за аборт. Затова бащата изпраща Вяра в манастир, където малко след като тя ражда своите близначки Катето и Ина, монахините „услужливо“ й казват, че момиченцата са починали. Грозната истина, която стои зад тази смърт, е жестока, какъвто всъщност може да бъде и животът за всеки, дръзнал да не спазва правилата на епохата.

Ала Томов и Бренченс не се спират дотук. Те продължават да разплитат прецизно всеки детайл от живота на семейство Досеви – от щастливите мигове до най-трагичните. Живот, който изглежда толкова реален, че чак се плашиш. От България, та чак до Холандия, действието в романа не спира стремглаво да се развива, с интригуващи взаимовръзки и развитие на героите, правейки книгата едно уникално литературно събитие. А финалът е достоен за филм на Тарантино – толкова много екшън, че чак си го визуализирах като на кино лента. Не ми се иска да ви разкривам нищо повече от сюжета, но ви гарантирам, че това е един от романите на 2015-а, които задължително трябва да бъдат прочетени!

След безупречната първоначална редакция на Петър Делчев („Трънски разкази/ Балканска сюита“ и „Кастинг за месия“) и последвалата такава на Ваня Щерева, мога с ръка на сърцето да заявя, че „Докато дишам“ е книга-явление. Ако трябва да съм честна докрай, романът ми хареса дори повече от наградения „Дневният живот на нощните пеперуди“ на Деница Дилова.

Историята в „Докато дишам“ е класически роман с главно „Р“, изпипан изключително внимателно, с внимание и любов. Книгата е така увлекателно написана, че не ти дава мира от първата до последната страница и неминуемо я изчиташ за ден-два. Бих я препоръчала на толкова много хора… Всъщност, препоръчвам я на всеки!

Искрено вярвам, че българската съвременна литература е във възход и подобни романи го доказват с всяка своя напечатана дума и запетайка. Убедена съм, че „Докато дишам“ тепърва го очакват само позитивни отзиви и така трябва да бъде. Знам и че някои неща в книгата определено ще скандализират обществото, особено онези хора, които имат един по-различен морал, но точно това прави историята вълнуваща и реална. И ако трябва да направя едно последно обобщение, мога да кажа, че това е блестящ роман за надеждата. Защото докато дишаме, надежда винаги има…