Бюлент Мюмюнов е спортен журналист с немного голям житейски опит, но с късмет да се роди под звезда, която му позовлява рано да постига много от своите мечти. Споделя, че винаги е бил човек, който чете, още от 1-2 клас. Впоследствие в университета продължава да чете всичко, което се появява пред очите му. Така е и до днес. А това му помага и в професията. Една професия за познанието и на познанието. Бюлент е едно от лицата на БНТ, което отразява Евро 2020 директно от най-горещите футболни точки на Стария континент. Сега ви предлагаме да наднникнете в библиотеката на младия журналист с рубриката „Как четеш“.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Първата класика, която прочетох, беше „Престъпление и наказание“. Мащабна и велика творба. Младият Разколников беше заключен от веригите на своята съвест. Раздовен и объркан. Когато я четох, се поставих на негово място и разбрах, че всеки минава през едни дяволити, деструктивни състояния. Те са част от нас. Книгите на Достоевски са курс по психотерапия. Имат катарктичен ефект и те карат да се замислиш за стойностите и категориите в човешкото съзнание. Той ми е любимият автор. Романът „Алхимикът“ на Пауло Коелю има силна фабула. Овчарчето Сантяго трябва да измине дълъг път и да преодолее много препятствия, за да намери щастието си. То всъщност е било пред очите му, но той го вижда едва когато обиколи половината свят и претърпи много лишения. Нещо като притча за трънливия път на всеки, тръгнал да гони мечтите си. Изводът е, че не трябва да спираш да преследваш и вървиш. Всеки има своя мисия и цел в живота си. Първата е да бъдеш добър със себе си и с другите. Втората е да следваш мечтите си, каквито и да са обстоятелствата. Ако спреш за момент, можи би никога няма да намериш истинското си щастие. Дискомфортът ще бъде винаги част от съзанието ти.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, не ми харесва да ям, докато чета. Концетриран съм изцяло върху книгата. Понякога даже не пия и вода с часове. Все по-рядко се случва да отделя 5-6 часа на една книга и да не правя нищо друго, но в миналото – като ученик и студент, си спомням как забравях да ям и пия с часове, вглъбен в редовете на някоя книга. Сега все ще се намери нещо, което да ме извади от притния унес. Годините се менят, отговорностите и контактите с хората с увеличават. Преди обаче си спомням как отделях цели дни за четене и почти не консумирах храна. Като станех от леглото, усещах, че кръвното ми е слязло до 50-90. Би било дар отново да усетя това чувство.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вода – и когато чета, и когато не чета. Пия само вода. Но както казах по-горе, често се унасям и не консумирам нищо, докато чета.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не, тази идея никога не ми е допадала. Не ми харесва да обругавам книгата с моите мисли. Та кой съм аз да правя коментари върху нещо, от което се уча? Мислите ми се насочват там където трябва, щом го прочета. Не ми е нужно да структурирам с писане мисли или пък да правя критики. Книгите имат душа. Ако всеки я изцежда с мислите си, силата ѝ ще се загуби. Нека учим и попиваме от книгите. Да ги оставим те да ни водят, а не да насочваме книгите към нас.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Нормален книгоразделител, нищо специално. Понякога я оставям отворена с редовете надолу, но така се мачка и не ми допада. Често се хващам, че го правя.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Но по-често чета художествена. Измисленото е начин за освежаване на мисълта. За равносметка и покой. Допълнителен тласък за въображението, добавена стойност към личността. И двете, но все пак художествена.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Хартия, хартиени, с листове. На 111-процента. Даже не ми се говори за другите, аз съм консервативен в това отношение. Многото книги в една стая или библиотека ми дават усещане за духовен обем. Освен с духа си, аз имам нужда да докосна книгата, да я абсорбирам физически. В живота си не съм чел електронни книги, аудиокниги даже не знам къде да намеря. А и едва ли ще ми трябват.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Стремя се да чета главата докрай. Не обичам да оставям главите незавършени. Така имам покой да започна да върша следващото занимание. Иначе остава усещането за нещо недовършено.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Рядко се случва, но има и моменти, в които не можем да се намерим с някоя книга. Оставял съм незавършени книги, но след това оставам замислен и разколебан. Огромна притегателна сила има всяка една книга. Дори и да не можеш да в прочетеш, да не е за теб в момента, се чудиш – правилно ли постъпих или да опитам отново? Книгите са като децата – ако не си покрай тях, докато зреят и растат, се усеща празнина. Нещо недовършено, кухо и непривлекателно. Ако едно дете е дадено за осиновяване, то ще е нещастно, а родителите му винаги ще носят тази тежест, каквито и да са обстоятелствата. Непрочетената книга е загуба за съзнанието, макар и в съответния момент да чувстваш, че нямаш сили за нея. Много родители също нямат сили и енергия да гледат децата си, но замислете се, ако всички ги даваха за осиновяване, какво би станало. С книгите е същото.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не, каквито и да са героите, не биха отключили такива чувства у мен. Никой не би ме подразнил. По-скоро ще видя докъде ще стигнат в хода на книгата и ще си взема поука от действията им. Не се сещам литературен герой да ме е дразнил. Дразнят ме само някои телевизионни герои.
Какво четеш в момента?
В момента съм на европейското и чета само за мачовете и съответните градове, в които сме. Но след като се върна в България, ще хвърля 100-150 лева за книги. Имам нужда да го правя. Това е най-дългият период в съзнателния ми живот, в който не чета. Откакто заминах чета всичко друго, но не и книги. Просто няма време.
Коя е последната книга, която си купи?
Последните книги бяха автобиографията на Лука Модрич и „Шантарам“ на Грегъри Робъртс. Преди да замина на Европейското.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета по няколко, обичам книгите и си купувам често. Често ходя и до библиотеката, което значи, че вече съм се запасил с други, още по-готини книги, но все още не съм прочел започнатите. И така се завърта едно колело, което продължава вече 10-12 години. Претъпкан съм с книги непрекъснато. Нямало е моменти, в които не чета книги – този юни е първият такъв.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обичам да чета късно вечер. Казват, че не е хубаво, но аз чета до 1-2 часа и тогава заспивам. Така съм свикнал. Сутрин по-скоро чета спортните издания, но понякога хващам книга. По-скоро обаче вечер е моето време за четене.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания. Поредиците не са по вкуса ми, задължават ме да продължа със следвата книга. Поредиците те заключват и те карат да четеш незабвно книга след книга.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Моите приятели не четат, но често говорим за книги или за сюжетите им. Аз не препоръчвм нищо на никого, само на себе си.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Хаотично е в моята библиотека. Имам от всичко по много. Няма определен ред но бих ви споделил една мечта. Искам една стая – не много голяма, пълна с книги. И тогава няма да се изморя от книгите и да си отдъхна, но поне ще съм по-близо до следващата си цел. Стая 50 квадрата пълна с книги.
Снимка: Десислава Кюлелиева
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta21q2. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.
