Лятно четиво? Какво е това? Моят отговор е прозаичен и навярно скучен – просто книга, която съм прочела през лятото. Тя обаче не е задължително лека, романтична или изобщо подчинена на „летен жанр“. Да, чета и такива, но не се спирам, ако вниманието ми бъде привлечено от „сериозна“ книга. Защото името Алберт Айнщайн не предполага друго, нали?
За мен беше немислимо да подмина заглавие като „Как виждам света“ (изд. „Ciela“). Препоръчвам я и на всеки читател, който би искал да опознае възгледите на един от най-значимите учени на XX век. В нея Айнщайн събира свои писма и есета по разнообразни теми – религия, наука, агресията в различните й форми, включително войната и военната служба, международна политика, икономика, национализъм и други.
Важно е да се отбележи историческият контекст, в който се появява първото издание на „Как виждам света“. Годината е 1934-та, Айнщайн вече е носител на Нобеловата награда за физика, започнал е работа с Нилс Бор по основите на квантовата механика и е високоуважаван учен. През изминалата година обаче Германия е навлязла в повратен етап от своята история с идването на Адолф Хитлер на власт. Това предопределя и решението на Айнщайн не само да емигрира в САЩ, а и да се откаже от немското си гражданство.
Обрисувах накратко времевия отрязък, през който е публикувана книгата, защото, ако я четем, без да го имаме предвид, представата ни за смисъла и силата на написаното би била неточна. Едно е да си хуманист, да защитаваш усилено мира и вярата в доброто на човечеството, когато живееш в благоденствие и в спокойна среда (в каквато съществуват днес жителите на Европа). Съвсем друга духовна мощ се изисква, когато проповядваш непопулярни за епохата си идеи и принципи, каквито са тези на Айнщайн в периода между двете световни войни.
От тази гледна точка „Как виждам света“ е изключително полезна в разбирането на легендарния учен. Не се заблуждавайте обаче, че тя е достатъчна, за да опознаете живота му или пък да си направите заключения за цялостния му принос към науката и обществото. Книгата само открехва вратата към противоречивата личност на Алберт Айнщайн.
Изданието е разделено на части, като последните три са посветени на Германия, евреите и пацифизма. Най-интересна ми беше първата, в която авторът разкрива своето виждане за религията, науката, прогреса и образованието. Ето и един от любимите ми цитати от нея:
Етиката на човека трябва да се основава на съчувствието, образованието и социалните контакти – не е необходима религиозна основа. Човек наистина би бил окаян, ако винаги се налагаше да бъде удържан чрез страх, наказания и чрез надеждата за награда след смъртта.
Любопитство будят някои от писмата, които Айнщайн е решил да включи. Например озаглавеното „Отговор на жените на Америка“, което ученият адресира иронично до Женската патриотична корпорация, вдигнала се на протест срещу него. Или обръщението му към учениците с подзаглавие „Най-важното умение на учителя е да пробужда радостта от творчеството и знанието“.
Някои текстове остават неразбрани заради липсата на зададен контекст, други пък са твърде кратки и сухи, за да предизвикат особено възхищение. От голяма помощ са многобройните бележки под линия, които улесняват читателя при ориентирането в епохата. Не мога да не спомена и прекрасната корица на Дамян Дамянов и чудесния превод на Димитър Николов.
Като цяло книгата остави в мен едно много приятно чувство – заради възможността да се докосна до размислите на учен като Айнщайн, при това в красиво ново издание. Текстовете дават добра представа за настроенията, страховете и политическите заплахи на времето, през което са писани. Други пък звучат изумително актуални и днес:
Нищо не реши уважението към правителството и към закона повече от прокарването на закони, които не могат да бъдат наложени.
Препоръчвам „Как виждам света“ на онези от вас, за които лятното четиво е просто добрата книга.
Прочетете и ревюто на Христо Блажев в „Книголандия“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!