fb
БлоговеМнения

Книжно грехопадение

5 мин.
sophie-kinsella

Дни на любовта и еротикатаНапоследък сякаш спорът за това какво е редно да се чете, се е разгорял с нова сила. Т.нар. литературни сноби бърчат нос пред всяка по-масова и развлекателна литература и тотално отричат  достойнствата, които има. А тайно, почти всеки читател се отдава на удоволствието да прочете нещо извън всепризнатата класика, било то розов роман, книга-игра или изпълнен с напрежение трилър. Всички тези книги имат за цел да потопят читателя в един друг свят, без да се налага да разсъждава над общочовешки проблеми и морални дилеми.

С мнение по темата се включва и Алисън Хил, президент на Vroman’s Bookstore and Book Soup пред онлайн изданието Huffington Post, чийто превод ви предлагаме точно по време на „Седмицата на любовта и еротиката“ в „Аз чета“.

Докато с моите колеги – книжари прекарахме лятото в очакване на новите романи на Харуки Мураками, Маргарет Атууд, Иън Макюън и Дейвид Мичъл, аз тайно броях дните до излизането на най-новата книга от пореkeep-calm-and-read-chick-litдицата за Беки Б. „Shopaholic to the Stars“.

Казвам се Алисън и обичам книгите-еднодневки. Наречени чиклит, диклит, кафелит, булевардна литература и т.н., обичам ги всичките!

Имам диплома по литература от Tufts University. Чела съм „Война и мир”, „В търсене на изгубеното време”, Вирджиния Улф, Джейн Остин, Пинчън и Фицджералд. Мога да обсъждам подтекста в романите на Франзен, постмодернизма на Зейди Смит и променливия разказ на Тони Морисън. Минала съм курс, в който съм изучавала Омир, Аристотел, Платон и Шекспир. Но поглъщам книгите, игнорирани от „литературния канон”, оценени негативно от критиците и останали извън класациите. Нищо не ми доставя по-голяма радост от четенето на тези книги, които често биват наричани лека или булевардна литература.

Преди да продължа, трябва да се извиня на авторката на Беки Б. Софи Кинсела за това, че използвам този злощастен термин. Прочитането на всичките нейни книги и няколко нейни интервюта ме кара да вярвам, че тази очевидно способна хумористична авторка няма да се обиди. Тя без съмнение разбира, че т.нар. „булевардна литература“ е глупав, подвеждащ термин, който се отнася до често недооценени книги, които просто забавляват читателите и увеличават нашето удоволствие. И нека си признаем, длъжни сме да се възползваме от всяко удоволствие, което можем да guilty-reading-pleasuresполучим, защото нашият модерен свят страда от недоимък на развлечения, които не изискват усилия.

Въздържам се от алкохол, вредна храна, дори и от телевизия. Четенето на леки книги е едно от малките удоволствия, които си позволявам.

Преди работех в книжарница, чийто собственик отказваше да продава любовни романи и поглеждаше пренебрежително клиенти, които питаха за такива. Познавам и други, които по сходен начин се отнасят презрително към чиклита – още една нелепа дума. Аз лично не се интересувам какво четат другите. Просто съм щастлива, че четат. Не само защото моята прехрана зависи от това, но защото тази година новините бяха пълни с научни изследвания, които доказват, че четенето прави хората по-умни, по-съпричастни, по-малко стресирани и граждански и културно по-ангажирани. Би трябвало всички да четем, независимо дали е Хенри Джеймс или Е. Л. Джеймс.

С моя колежка сме във фен клуба на Роксан Гей. Авторката на един от бестселърите на Ню Йорк Таймс, Bad Feminist, е очарователна и изключително забавна. Нейният стил на писане е интелигентен, проницателен и вълнуващ. Но едно от нещата, които най-много обичаме в тази феминистка с докторска степен, е признанието й, че любимият й филм е „Хубава жена”. Това накара всяка една от нас да разкрие любимия си филм с който разпуска (моят е „Последна ваканция” с Куин Латифа). Интересното е, че въпреки предоставената възможност, никоя от нас не посмя да си признае своето литературно гузно удоволствие. В библиофилските среди позорното клеймо, прикачено към това, което не се счита за литература, е много реално.

guilty-pleasures-chick-lit

Снимка- shinypinkcover.wordpress.com

Ще го кажа високо и гордо: „Аз обичам книгите за Беки Б!”. Те може и да не са сред номинираните за National Book Award, а разглезената, повърхностна героиня и нейната мания по пазаруването да са срещу всички мои ценности, но на мен не ми пука! По същия начин, по който не ме интересува, че шоколадовият сладолед и горещите душове са вредни за мен. Харесвам книгите за Беки Б. и нейния подход към живота и любовта, минаващ през пазаруването. Тя е забавен характер, а приключенията й са свеж полъх сред ежедневния стрес.

Може би ще бъда наречена „лош читател”. Някой, който обезсмъртява посредствеността в литературата или съблазнява читателите да тъпчат ума си с безполезни и сладки калории. Но подозирам, че други, след като прочетат моето признание, ще въздъхнат облекчено и ще си кажат: „Най-сетне”, ще оставят „Гравитационната дъга“ на Томас Пинчън, която четат за следващата сбирка на литературния клуб и ще кажат: „Благодаря ти”, а после ще вземат първата книга от поредицата за Беки Б. На тях  ще кажа: „Удоволствието е мое”.

Превод: Преслава Колева

[ + ]