Един от авторите, чиито творения съм склонна да чета винаги и по всяко време, е Дж. Р. Р. Мартин. Не пропускам нито една негова книга. „В дома на червея“ (изд. „Ciela“) е доста по-кратичка от обичайния за Мартин обем, с който сме свикнали. Новелата е с чудесно оформление и твърди корици, но каква ли е поредната фантастична история, която писателят ще ни поднесе?
Действието се развива в тунели под земята, в т.нар. Дом на червея, обитаван от яга-ла-хай, децата на Белия Червей. В този свят слънцето е просто угаснал въглен и единственото забавление на хората е Слънчевият Маскарад. Той е организиран на всяка четвърта година, когато най-благородните яга-ла-хай се събират „да съзерцават слънцето и да пируват под умиращите му лъчи“ с някой добре изпечен шестокрак гроун. Освен източник на месо гроуните са древни врагове с яга-ла-хай. Хранителната верига е двупосочна, затова нито един яга-ла-хай не смее да влиза в най-дълбоките и тъмни тунели, където се крият гроуните.
Анелин е привлекателен, висок младеж с коса като злато и сини очи. Той няма кръвна връзка с кралската фамилия на Човекочервея, но има чест за губене. Месоносеца е негова противоположност – набит, отблъскващ и по-грозен от всеки друг, с бяла коса и розово-кафява кожа, нашарена с петна. Анелин е убивал един-единствен гроун. За Месоносеца убийството на гроуни е занаят, облича се единствено в кожата и вълната на гроуни, които лично е умъртвил.
Когато противният Месоносец му се присмива и го унижава пред всички гости на Маскарада, отнемайки дамата му за вечерта – Каралий, Анелин решава, че ще трябва да отмъсти за оскърблението.
Месоносеца одобрително огледа Каралий.
– Сподели ложето ми тази вечер – рече изведнъж той, недодялан като факлороб.
Месоносеца нямаше никакъв срам. Анелин отново вдигна очи, шокиран от думите му. Каралий беше облечена в сина коприна и сива паяжина, също като него; очевидно двамата бяха заедно. Освен това той беше предложил бокала с чифтосаните червеи и тя го беше приела!
Тя бегло отвърна на погледа на Анелин, сетне явно го отхвърли с един замах на блестящите си къдрици и се обърна към Месоносеца.
– Добре – рече тя с някакво необичайно вълнение.
Нататък историята се развива бързо и не особено интересно. Анелин тръгва по петите на Месоносеца заедно с двама свои приятели. Тримата срещат бронзовият рицар Гроф, който също иска да убие Месоносеца по заповед на съветниците на Белия червей, защото разбунва мира и внася хаос. Кой ще оцелее и кой ще се спаси? Ловеца или благородника?
След известно лутане в безкрайните дълбоки тунели, където светлината е лукс, гроуни дебнат отвсякъде, а чудовищни червеи се надигат от мрака, Мартин разплита сюжета и оставя леко отворен финал. Нищо чудно някой ден тази страховита приказка да се сдобие с продължение, или поне със сценарий, готов да конкурира хитовия сериал Stranger Тhings по Netflix.
Дж. Р. Р. Мартин
За мен обаче това е най-слабата книга на Мартин, която съм чела. Дори хубавият превод на Богдан Русев и илюстрациите на Джон Пикачио не можаха да ми повлияят да си изградя по-положително мнение. Героите не успяха да ме грабнат достатъчно, разочаровах се и от самия тривиален мотив за борбата между доброто и злото, преплетен с някой и друг червей. Имаше добри моменти, но тези сюжетни линии сякаш останаха недоразвити, вероятно заради формата на новелата, или просто защото книгата е част от ранното творчество на Мартин, а може би и поради двете
причини.
Ето защо не бих препоръчала „В дома на червея“ на някого, който е верен почитател на краля на фентъзито и най-вероятно ще се разочарова като мен. Бих насочила другаде и читател, който е решил да посегне към нея заради обема й, убеден, че така ще придобие достатъчно добра представа за творчеството и стила на Мартин.
Така че не ми остава нищо друго, освен да си чакам онази бленувана шеста книга „Ветровете на зимата“ от поредицата „Песен за огън и лед“, като със сигурност няма да пропусна и предстоящия сериал, базиран на друга новела на Мартин – „Нощен летец“.
Не пропускайте интервюто с Мартин, както и галерията на хотела, вдъхновена от едноименния сериал на HBO „Игра на тронове“. Ако пък искате да научите повече за предисторията на епичната сага „Песен за огън и лед“, прочетете ревюто на Милена Трендафилова тук. Ревю за антологията „Разбойници“, съставена от Дж. Р. Р. Мартин и Гарднър Дозоа, може да прочетете тук. Диана Василева е споделила своето мнение за сборника тук. Детската приказка „Леденият дракон“ също се радва на интерес от две наши читателки – Преслава Колева и Милена Трендафилова. Не пропускайте и рецензиите за „Смъртта на светлината“, „Трескав блян“, „Рицарят на седемте кралства“, „Пир за врани“ и „Танц с дракони“ .
Още едно мнение за „В дома на червея“ ще намерите в блога „Книжен Петър“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
