fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Не пропускайтеПанаирът

„Аз чета“ препоръчва: Съвременна проза

13 мин.

Започваме с традиционните ни препоръки за Софийския международен панаир на книгата! Ето ги романите, които ни впечатлиха най-много през годината и горещо препоръчваме да намерите сред щандовете в НДК.

 

Ася Ангелова препоръчва:

„Възпламеняване“ (изд. „ICU) от Крис Клийв – необходимата доза шокираща реалност, с която всеки трябва да се сблъска. Крис Клийв е успял да претвори трагедия, която, за жалост, вече не е рядко срещана по света. Разказът на една средностатистическа лондончанка, която губи своя съпруг и син при терористична атака, ще ви накара да преминете през всичко, което хиляди хора са изпитали и продължават да изпитват. Дебютният роман на автора се отличава както със сурови и тежки признания, така и със структурата си. Той е оформен като писмо до Осама бин Ладен, а също така, за да е по-автентичен, в него почти няма запетаи. Реалистично звучащият „Възпламеняване“ ще ви преведе през кошмара и ада. Той няма да ви успокои и няма да ви даде надежда. Защото светът не е устроен така.

 

Вероника Вълева препоръчва:

„И аз съм Рейчъл“ (изд. „Кръгозор“) от Кас Хънтър – едно от най-добрите ми и изненадващи попадения за цялата 2018-а. Откакто затворих последната ѝ страница, съм препоръчала на всеки, който ме е питал за добри нови заглавия (и на няколко души, които изобщо не са ме питали). Обиновено не чета книги за изкуствен интелект и роботика, и ако не беше прекрасното ревю на Мартина, сигурно щях да пропусна и тази. „И аз съм Рейчъл“ обаче е много, много повече от смел поглед в бъдещето и възможните начини, по които науката и технологиите биха могли да повлияят на всекидевния ни живот. Кас Хънтър разказва история за семейството и на какво сме готови за тези, които обичаме най-силно, с леко намигване към научната фантастика. В сърцевината обаче остава човешкото, във всеки смисъл на думата.

 

„Подземната железница“ (изд. „Лист“) от Колсън Уайтхед – тази книга сякаш получи далеч по-малко внимание, отколкото заслужава у нас, особено за носител на „Пулицър“.  Ако случайно сте пропуснали семплата черно-бяла корица на „Подземната железница“ в книжарниците, сте се лишили от един емоционален и задълбочен роман (в безупречен превод на Ангел Игов). В центъра на историята е Кора и нейното бягство от плантация за памук в Джорджия през многото форми, които кошмарният феномен на робството приема. Метафората на подземната железница е заменена с реални тунели под къщите и съвсем истински влак с локомотив и машинист. „Подземната железница“ пътува през един от най-ужасяващите периоди от историята на Америка и спира на всяка гара, изградена от дълбоките белези, които робството оставя у човека, докоснал се до него, дори и съвсем повърхностно.

 

Габриела Кожухарова препоръчва:

„Бяла хризантема“ (изд. „Хермес“) от Мери Лин Брехт – една от онези книги, които не са написани по най-майсторския начин, но разказват толкова шокираща и важна история, че си почти благодарен за по-лекия им стил. Мери Лин Брехт разкрива немислимата съдба на „жените за разтуха“ – корейки, отвличани и изнасилвани от войници по време на японската окупация, през очите на две сестри. Няма съмнение, че в много отношения XX век е сметището на човечността и състраданието – в романа има куп моменти, които са трудно поносими. Дори насред цялата тази безнадеждна жестокост обаче сякаш има лъч надежда – не да простиш, не да забравиш, а точно обратното. Да живееш, да помниш, да разказваш и да предаваш нататък, до мига, в който светът не се излекува от историческите си рани, като никога повече не повтаря старите грешки.

 

„Загадката Анри Пик“ (изд. „Colibri“) от Давид Фоенкинос – елегантният френски стилист Фоенкинос наистина не се нуждае от моята препоръка, но аз така или иначе ще му я дам, защото го обожавам и сърце не ми дава да го пропусна в полза на някой друг. Този негов роман е още по-специален поради факта, че всички герои са замесени пряко или непряко в книгоиздателската индустрия. На страниците сноват писатели, агенти, редактори, книжари, библиотекари и може би единственият критик в художествено произведение, който не само че не е обрисуван като зъл трол, а даже е най-симпатичният образ. Поредното страхотно попадение на френския автор, озарено от тънко чувство за хумор и закачливо остроумие.

 

„Формата на водата“ (изд. „Изток-Запад“) от Гийермо де Торо и Даниел Краус – обикновено съревнованието между книга и кино е в полза на книгата, особено в очите на читателите, но пък не всеки филм е режисиран от гениалния Гийермо дел Торо. И двете произведения имат какво да предложат и го правят по различен, запомнящ се начин. Романът е чудесно написан и дълбае още по-навътре в образите на чудаците, които Дел Торо ни представи така обаятелно на големия екран. Дори вече да сте гледали лентата и да сте скептични, тук ще намерите много допълнително съдържание и нови сцени, които ще предизвикат любопитството ви. Онези, които не са се докосвали до историята в нито една от формите ѝ, също нямат да останат разочаровани.

 

Диляна Денева препоръчва:

„Когато животът те хване натясно“ (изд. Intense) от Лорън Уайзбъргър –това е вашата книга, ако търсите забавление, поднесено със стил. Авторката ни среща с героите от „Дяволът носи Прада“ – вече в трийсетте, някои от тях женени, с деца, понатрупали някой килограм… Приоритетите им са се сменили, но не и участта им да се забъркват в истории, от които само задружно, по женски могат да се измъкнат. Романът е забавен, но и намесва теми, които вълнуват сериозно всяка жена, навлизаща в периода след бурните, безгрижни години. Как да запазим искрата в семейния живот? Как да балансираме семейството и кариерата? Можем ли да казваме твърдо „не“ пред авторитети? Сигурно вече се досетихте, че Миранда Пристли също се появява ;)

 

„Невидими“ (изд. „Жанет 45“) от Наталия Делева – тази книга няма да ви разтовари, нито развесели, но ще ви приземи с такава сила, че ще ви трябва време да започнете нещо друго, след като я прочетете. Всички герои са с тежка съдба, научили са по трудния начин, че равен старт в живота няма. Сякаш са наметнали омагьосан плащ, който ги прави невидими, макар да имат нужда от любов и внимание точно колкото всички човешки същества. И докато тези около тях – ние – не се присегнем и не повдигнем този плащ, те ще останат скрити от света. Но и нашият поглед над реалността би останал наивно ограничен.

 

 

„Молитва към морето“ (изд. „Обсидиан“) от Халед Хосейни – необикновена картинна книга с кауза. Още преди да излезе на български език бях гледала краткия филм на The Guardian, разкриващ целта на проекта. А тя, накратко, е да предизвика хората да събудят притъпената си чувствителност към болката на другите. В случая – към невинните жертви на войната. Тук няма политическа окраска, няма осъждане, а само провокация да се поставим на мястото на тези, които са в по-неизгодно положение от нас. Историята е представена под формата на трогателно писмо на един баща към сина му, на брега на морето, в очакване на лодката, с която ще избягат от окупирания си роден град Хомс.

 

Милена Златарова препоръчва:

„Мъжка страна“ (изд. „ICU“) от Хишам Матар – 1979 г. Лято. Триполи. Сред вълна от насилие и терор едно деветгодишно момче преживява мъчително и преждевременно порастване. То се лута в отношенията с майка си и баща си, докато се опитва да ги постави някъде върху ценностната скала  в нарастващия социален хаос, изпълнен с предателство и смърт. От страниците лъха непоносима жега и несвобода. Държавната машина смазва животи, а децата се превръщат в малки възрастни. Стилът на Хишам Митар е завладяващ и силен. В него образите от Изтока се съчетават със западния роман, запазвайки изкусителна поетичност дори в най-страшните моменти.

 

Милена Ташева препоръчва:

„Един аристократ в Москва“ (изд. „Изток-Запад“) от Еймър Тауълс – чисто и просто, най-хубавата книга, която прочетох през 2018-а. Имах огромни очаквания към нея, защото Калояна ми я препоръча. „Един аристократ в Москва“ не е случаен роман. Еймър Тауълс е изключителен писател, а преводът на Любомир Николов-Нарви превръща четенето му в изключително литературно изживяване. Елегантна, изящна и в същото време иронична и абсурдна, историята продължава почти 30 години, през които ставаме свидетел на политически интриги, творчески възход и падение, любов и най-вече – ужасно много уроци по аристократизъм на духа.

 

 

златното момче тара съливан„Златното момче“ (изд. „Ерове“) от Тара Съливан – тази книга ме съсипа. Разкри ми цял един свят, напълно непознат за мен – този на хората призраци, на зерузеру, африканците-албиноси. Тя би могла да е приказка, но всяка изпълнена със жестокост страница всъщност е истина. Често трябваше да спирам четенето, но когато не се потапях в „Златното момче“, говорех за нея на приятелите си. Вярвам, че трябва да се прочете от възможно най-много хора, че трябва да я препоръчате на децата и приятелите си. Защото тя възпитава в човечност.

 

 

Преслава Колева препоръчва:

zabravena istina„Забравена истина“ (изд. „Ибис“) от К. А Тъкър – една от любимите ми любовни истории, от онези, които помниш и след време пак се връщаш към тях. Четох я в началото на годината на английски и стоях до късно през нощта, за да я завърша. Тук имаме не само романтика, но и съспенс, който те държи в напрежение до самия край. Млада жена е намерена полумъртва и пребита, а когато идва в съзнание, не помни нищо за миналото си, дори собственото си име. Докато тя гради новия си живот, се разкриват частици от случилото ѝ се, довело до онази ужасна нощ, в която Уотър е захвърлена да умре. Роман за грешките и втория шанс, за градивната и безусловна любов. Eдин любопитен факт – на въпроса коя е любимата ѝ двойка, самата авторка посочва именно Уотър и Джеси. Ако търсите нежна, обогатяваща любовна история с щипка мистерия, не я пропускайте.

 

zavrustane„Завръщане“ ( изд. „Orange Books“) от Яа Джаси – една от книгите, които ще препоръчвам отново и отново. Досега не се бях замисляла за робството отвъд факта, че е ужасно. Благодарение на романа на Джаси открих много неща – как и откъде са тръгнали робите за Америка, каква е била съдбата на техните наследници и колко дълго се запазват определени културни особености след напускането на родината. В края на XVIII век в Гана две полусестри, които никога не са се виждали, са запратени в различни посоки – едната става осигурена бяла съпруга, а другата е продадена в робство. Потомците на едната остават в Гана и се сблъскват с бремето на вината на злото от робството, а другите са запокитени в нова родина, борят се за свобода, а после за равенство. Страхотна книга с великолепна история, написана увлекателно, и разбира се, разкриваща цял калейдоскоп от съдби. Бих казала, че би допаднала на всеки и предава страхотен урок по емпатия.

 

„Един ден през декември“ (изд. „Ибис“) от Джоузи Силвър – много повече от любовна история. В един зимен ден през декември Лори вижда от автобуса непознат мъж и се влюбва в него от пръв поглед. Тя прекарва следващата година в опити да го намери. Открива го на Коледа, когато най-добрата ѝ приятелка представя новия си приятел. Това е Джак – мъжът от автобусната спирка. През следващите десет години читателят проследява техните перипетии, връзки с други хора и непрестанното търсене на онова неуловимо и неподлежащо на описание чувство, което те уверява, че човекът до теб е правилният. Роман за изборите, които правим всеки ден. В него ще намерите и много новогодишни равносметки и цели, макар плановете рядко да се осъществяват така, както сме ги замислили.

 

zhenata-koyato-ne-ostaryavashe„Жената, която не остаряваше“ (изд. „Факел Експрес“) от Грегоар Делакур – романът проследява живота на Бети, която запазва външността си на трийсетгодишна. Дали това е късмет или проклятие, ще разберете, след като прочетете романа. Именно жените са тези, които най-старателно се опитват да противодействат на естествените процеси, съпровождащи остаряването – бръчките, повехналата кожа, побеляването на косата. Грегоар Делакур споделя в интервю пред съпругата си, че „отминаващото време не е проклятие, че красотата не е младостта и младостта не е щастието. Че тази книга ти е казала колко си хубава…“. Авторът признава още, че не би живял вечно, защото в „мимолетността има нещо много красиво“. Самата Бети, жената, която не остарява, казва: „Нещата трябва да умират, за да сме сигурни, че един ден действително сме ги притежавали“.

 

„Цирцея“ (изд. „Егмонт Анишър“) от Маделин Милър – запомнена в историята по-скоро с лошите си дела, Цирцея е реабилитирана от Милър. Проследяваме превръщането ѝ от обикновена нимфа в богиня, която осъзнава силите си и се бори за това, което иска. Цирцея е богиня, любовница, майка – тя въплащава и преминава през всички етапи на женствеността. Парадоксалното е, че точно когато е заточена на остро Еея, започва да израства и преоткрива собствената си същност. Маделин Милър има прекрасен език и стил, благодарение на които успява да претвори Древна Гърция така, че да усетиш пясъка под нозете си, да видиш ясно празничните зали на боговете и жестокия мъжки свят, в който дори и богините не притежават чак такава власт. Отново една от най-силните и важни за мен книги, излезли през годината.

 

Можете да вземете всяка от тези книги с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!