Иван Димитров е приятел, съмишленик и гражданин. Познаваме се от известно време и не спирам да му се учудвам и да ме озадачава с неукротимата си енергия и размах на действие, с кристален вкус и стил, който не позволява да се оспорва. Освен това той е автор на четири книги, драматург, който е поставен за пръв път в Ню Йорк, спорадичен фотограф и музикант. За себе си обича да казва, че е писател, не поет. Другите обичат да твърдят за него обратното. В отговор на техните твърдения той продължава да настоява, че това определение му звучи като мръсна дума и моли да не бъде псуван в очите. Оставям ви в неговите думи, както той сам се представя:
Казвам се Иван, темерут съм и се усмихвам рядко, но истински. Когато шефът ми каже, че в задълженията ми влиза да се усмихвам „пластмасово”, напускам работа. Пиша сериозно от известно време и влизам в графата на писателите-бачкатори. С други думи: чувствам се добре, когато знам, че съм си свършил работата и съм си написал порцията за деня. Освен това се занимавам с музика, защото в мен се крият много мелодии. Не свиря с групи от години. Имах момент, когато взех решение, че писането ще е основната ми творческа дейност и нямам енергия да чакам колеги музиканти да закъсняват с между половин и час и половина за репетиции, докато ги чакам. Също така нямам енергия да участвам в групови скандали. А и всяка група си има „шеф”, а аз не съм от тия, защото съм душичка.
Освен това имам наглостта да се занимавам и с фотография и ако искате можете на 15-ти декември да дойдете в Арт-Хостел, където възнамерявам да се изложа със снимки от Белград. Работното заглавие на проекта е „Поети и графити”. И последно: това лято един от най-невероятните български режисьори Любомир Младенов ме покани да играя във филма му „Кораб в стая” и направих дебюта си като актьор. Сега нямам търпение да излезе филма, но ще почакам още. Там си партнирам с огнената кралица на Сфумато Елена Димитрова и с един от най-качествените и в същото време скромните актьори в българското театрално и кино пространство – Цветан Алексиев.
На 20-ти януари Иван представя новия си роман „Софийски дует“ в Литературен клуб „Перото“. Време е да разберем какви са читателските му навици.
Какво са книгите за теб?
Прекалено много неща, за да го обясня с едно изречение или с един абзац, с едно есе или с една книга за книгите. Ще подходя лайфстайл и ще кажа, че за мен те са начин на живот. В последните месеци всяка седмица си купувам поне по една книга: от книжарници, премиери, галерии, кашони. Книгите са най-добрият начин да живееш чужди животи. И най-сигурния начин да го правиш.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Този въпрос няма отговор, защото няма една книга. Има книги, автори, дори периоди в литературата, които са ми повлияли. Все пак съм завършил „Българска филология”, където се оказах донякъде случайно, но от друга страна прецених, че съм окей с това да трябва да чета като част от ученето. Там имаше култови периоди като втори или трети курс (беше преди доста време и не помня точно), когато ни се сблъскваха няколко големи литератури и една колежка беше изчислила, че ако четем цялата литература от конспектите това е нещо от сорта на 1.6 книги на ден.
Но ако говорим за конкретни книги за мен „Процесът” на Кафка е изключително важна, защото през целия си живот съм четял зверски, дори перверзно много, а именно тази книга ме „отключи” към сериозната литература, когато бях на 13. Дотогава четях каквото ми падне и доста фантастика. И изведнъж с баща ми попаднахме на една екранизация на „Процесът”, когато тогава я въртяха по кабеларките с Кайл Маклокан и Антъни Хопкинс. Баща ми, естествено, като лекар, който е син на учителка по литература и е писал поезия, беше чел „Процесът”. Аз на свой ред открих, че имаме книгата и я изгълтах. И оттам се почна: Кафка, Томас 
Ман, Хесе, Достоевски. За късмет бях много млад и примерно прочетох почти всичко на Балзак, нещо, което днес не мога да си представя, особено с неговите бавни и безкрайно обстоятелствени начала на романи. Но пък това по-късно ми даде възможност по време на лекциите на Симеон Хаджикосев в Софийския да съм в състояние да отговоря на един въпрос, чиито отговор се състоеше в правенето на връзка между „Шагренова кожа” на Балзак, където главният герой изпълнява желанията си с помощта на парче кожа, което намалява с всяко желание като така краде от живота му и „Портретът на Дориан Грей”, където има сходна ситуация с един портрет. Но трябва да си призная, че наистина бях извратено дете и днес не намирам за нормално да си чел „Вълшебната планина” на Томас Ман на 13-годишна възраст. Дори малко съжалявам, че тогава са ми се случили толкова книги, защото има толкова неща, които не съм чел и толкова дупки, които се опитвам да попълня, докато в същото време има много книги, които трябва да препрочитам. Няма да изреждам любими книги и писатели – много са. Но ще намигна, казвайки, че в момента има страхотна пиеса за Гео Милев в Народния театър, която всеки върл фен на Гео Милев би следвало да гледа.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Голям чревоугодник съм и следователно похапвам, но в същото време мога да кажа, че съм правил доста неща, докато съм четял, включително много често си купувам книга и ходя по тротоара, докато я чета. Изключение прави карането на колело по време на четене, което е опасно за себе си и околните. А какво хапвам? Всеяден съм. В същото време съм вегетарианец от 11 години и оцелявам благодарение на факта, че си готвя. Следователно похапвам всичко, което си забъркам. Иначе сега, докато попълвам това интервю в седем и половина в една съботна сутрин, закусвам препечена филийка с истински кашкавал, който си взимам от един от тези десетки магазини, които предлагат продукти директно от мандрите. В сандвича ми има още масло и горчица. А следващия ми сандвич ще е с гуакамолето, което си направих с блендера снощи.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
През повечето време различни видове чай. Сутрин най-вече ърл грей с мляко, но също така чай от билки, както и джинджифилов чай и зелен чай с жасмин. Понякога кафе (дълго, без захар и с мляко). Късните следобеди и вечери: бира и уиски. И много, много, много вода, за да се чувства тялото ми добре и като пея гласните ми струни да са във форма.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам си по всякакви начини, понякога дори си позволявам като истински мъж (и следователно на 
моменти прасе) да прегъвам страници, да драскам с молив, да отбелязвам с листчета. Също така си записвам в бележника или някоя тетрадка любими цитати. Но никога не съм драскал с химикал или нещо, което оставя трайна следа. Честно.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
По всичките гореизброени начини. Също така от време на време помня докъде съм стигнал. Опитвам се да огранича оставянето на книгата отворена, но това не променя факта, че понякога съм прасе, следователно – мъж.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, но повече художествена. В същото време се опитвам да понаваксам с дупките си във философията и психологията. Но и биографиите са супер, особено дългата поредица за импресионистите. А в момента чета на английски биографията на Кийт Ричардс и не мога да кажа друго, освен: „Уау!”
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете, а понякога и преснети на ксерокс или изпринтени. Нямам все още електронна книга, но си чета на айпада, защото се опитвам да щадя дърветата. Там примерно прочетох през лятото книгата на Бресон за киното, книгата на Тарковски за киното, а вече два месеца мъча Питър Брук, въпреки че е страхотна книгата. Просто чета прекалено много неща едновременно.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зодията ми е Дева, следователно се опитвам да прочитам главите до края. Това ми създаваше проблеми като ученик и студент, защото често се увличах и пренебрегвах учебния процес. Винаги си казвах: само още една глава и положението извънредно често излизаше от контрол. От друга страна бях голям и проблематичен за родителите ми пакостник. Абе, загубена работа.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Естествено. Както казах има прекалено много за четене. Това би отпаднало обаче, ако не чета книгата като читател, а поради някаква цел. Все пак аз съм и писател и понякога чета книги, за да наблюдавам как са написани, как се изгражда конкретен персонаж и пр.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Може ли един телевизионен сериал, в който Айше е жена-кучка на 40 години (примерно) и прави какви ли не пакости да бъде любим на баба, която е фенка на турски сериали. Да. Аз й чувам гласа, който здравата храни Айше и в същото време гледа сериала. Да кажем, че съм баба и да приключим въпроса.
Какво четеш в момента?
Книгата с разкази на Ким Монзо, пиесите на Стратиев, сборник с български хумористични разкази (последните две, защото се опитвам да напиша една комедийна пиеса). „Фундаментализмът” на Мализ Рутвен поради участието ми в един проект на театралната режисьорка Неда Соколовска, свързан с бежанците. “The Skating rink” на Боланьо, защото ми е слабост. Както казах и Биографията на Кийт Ричардс. “The Emoty space” на Питър Брук. Последният брой на сп. „Съвременник“. Поезията на Рупчев почти всеки ден. И още някакви, които ги забравям. Ето, например забравих „Българска митология”, която я чета във връзка с едно либрето по „Змейова сватба”, което пиша много бавно и протяжно за композитора Иво Паунов…
Коя е последната книга, която си купи?
Вчера си купих книга с поеми на Л. Левчев, любовна лирика на Александър Геров и „Антична поезия” (изданието на „Народна култура”). Миналата седмица за невероятната цена от 16 лева си взех четири книги на Яворов от едно петтомно издание. И тук може би трябва да се спра от изброяване. С две думи: в последните три месеца купувам постоянно книги. Може би и аз като баща ми съм започнал да трупам „фонд пенсия”, знам ли.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Мисля, че вече се подразбра, че съм от „ония” с множествения оргазъм, що се отнася до книги. Чета по няколко, а и малко повече. И често ми се налага да си правя справки във вече прочетени книги.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Любимото ми място и любимото ми време за четене се казва Навсякъде, а е известно и като По всяко време.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Сега… Зависи за какви поредици. Примерно не бих се захванал да чета „Песен за огън и лед”, защото бих използвал това време да препрочета петте големи романа на Достоевски да кажем. Още повече, че един от тях не съм го чел до ден днешен. Да, имам някакъв проблем с „Бесове”. Мисля, че тази книга си чака времето, поне за мен. Но съм я започвал около 15 пъти. Това е моят личен провал с Достоевски, когото иначе обичам, уважавам, благославям, падам му на колене, а понякога го псувам тихичко и напевно. Но също така като си харесам някой автор му се нахвърлям. Въпреки че напоследък си пазя непрочетени книги на автори, които харесвам. Просто си пазя черешката на тортата, за да си подсладя някой ден, когато не съм в настроение.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Кадър от снимачната площадка на филма „Кораб в стая“. Иван Димитров с актрисата Елена Димитрова снимка: Иван Андреев
Книгите са много, по дяволите. Най-тъпото е, че често се случва да подарявам тези книги. Това в повечето случаи е окей, но примерно съм подарил около 5-6 бройки от „Възможност за остров” на Уелбек (това ми беше първата среща с него) и сега страдам, че тиражът и изчерпан и я нямам в библиотеката си. Препоръчвам и „Канела” на Елин Рахнев заради есента, темерутството и безкрайната чувствителност. Препоръчвам „Балада за Георг Хених”. Препоръчвам Константин Павлов и Рупчев. Препоръчвам „Прашинки”-те на Геров. Препоръчвам цялата поредица „Кратки разкази” на Жанет 45. Препоръчвам Дъглас Адамс. Препоръчвам детективите на Боланьо и с нетъпение очаквам превода на Нева Мичева, защото съм я чел на английски. Препоръчвам „Парфюмът“ на Зюскинд, „Океан-море“ на Барико, Ромен Гари, Милен Русков, Николай Райнов, Чавдар Мутафов, Светослав Минков. Много са. В общи линии напоследък често се оказвам в ситуация, в която някой познат ме пита какво бих му препоръчал. Аз първо се осведомявам какви са литературните му вкусове и се опитвам да му препоръчам нещо, което би му харесало. Изживявам се като литературен консултант на свободна практика. Хахахаха.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Труден въпрос. На едно място ми е литературата на чужди езици. На едно място преводната проза. На друго място поезията (българска и чужда). На едно място имам речници, на друго любими книги. На трето имам смесени книги от областта на хуманитаристиката и т. нар. „духовна литература”. Тъй като последната ми е видима от мястото, на което пиша на лаптопа сега, казвам, че там си съседстват Аристотел, Паул Файерабенд (намирам „Против метода” за много важно четиво), „Мъжкото господство” на Бурдийо и Юнг. На същото място имам и Бергман, поезия на Руми, Лао Дзъ и две-три дзен книги. Това е от мен.
Чао и не забравяйте, че няма значение по какъв начин четете, стига да четете!
Снимка на корицата: Фелия Барух
