Марина Евгениева е един от репортерите със силно изразен характер в екипа на bTV. Тя има подчертан интерес към културните, образователните и социалните теми. Търсач е на силни и вдъхновяващи човешки истории и е защитник на правата на животните. Носителка е на десетки професионални награди, сред които „Златна ябълка“ от Национална мрежа за децата за принос към благосъстоянието на българските деца, както и приз от фондация „Биоразнообразие“ за филма „Сагата Странджа“, който показва как един природен парк се превръща в строителна площадка.
През декември Марина Евгениева бе отличена в конкурса „Светове и цветове“ на Сдружението на испаноговорящите журналисти за интервюто й с вокала на световната група Chambao Ламари, а само седмица по-късно получи приз за насърчаване на четенето и популяризиране на отговорната мисия на Столична библиотека в тази посока. По този повод я разпитваме за нейните преживявания с книга в ръка.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Всяка прочетена книга ми влияе. „101 далматинци” на Доуди Смит беше първата книга, която успях да прочета цялата само за ден, когато бях малка, и тогава това ме направи по-уверена. Книгите на Албер Камю, които четях по време на следването си, ми дадоха много отговори, които търсех с години и ме направиха по-спокойна. Поредицата за Хари Потър ме радва всеки път, когато я препрочитам, и ми помага да не спирам да вярвам в силата на доброто и умното.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти храна за четене“?
Рядко имам книга в ръцете, докато се храня. От една страна, не е удобно, а от друга, се притеснявам да не изцапам книгата.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Когато чета, книгата е най-важното и всичко останало няма значение.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не съм маниак на неприкосновеността на книгите, но вече не обичам да драскам по тях. Вече, защото всичките ми детски книжки са с дорисувани или чисто нови илюстрации. Философските книги, от които учех, също са с подчертани пасажи. Сега, когато нещо ми хареса, си го преписвам в телефона.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Използвам книгоразделители. Имам си няколко любими – една магнитна къщичка от Амстердам, подвързия от плат с кораби по нея и син разделител, и един дървен сърф, който е правен ръчно и ми е подарък за рождения ден.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Най-често художествена литература, но чета и философски книги, специализирана литература, свързана с работата ми – предимно за опазването на околната среда и бежанската криза.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
И двете, но по-рядко чета от таблет. Обожавам усещането да държа книга в ръцете си, миризмата на страниците. Малък проблем е, когато съм зачела някой много дебел роман и го нося навсякъде със себе си, защото чантата ми тежи повече от обикновено.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Предпочитам да довърша страницата, но ако книгата ми е изключително интересна, е доста трудно изобщо да я оставя.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Случва се да изоставя книга, ако не ми харесва. Много обичам да откривам немодерни, непрепоръчвани писатели и често стоя много дълго в книжарницата, за да намеря нещо ново. Така открих Харуки Мураками с първото издание на „Норвежка гора“, Фредерик Бегбеде ведната след като преведоха на български „9,99“. Обичайно си купувам по пет-шест книги на два-три месеца. Понякога се случва поне една от тях да не ми хареса. Яд ме е, когато върху книгите има написани лъжливи рецензии или суперлативи. Знам, че рекламата продава, но ми се струва нечестно да се пишат неверни неща за литературата.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не е задължително да симпатизирам на героите, за да ми хареса книгата. Според мен литературата трябва да вълнува, а раздразднението също е емоция.
Какво четеш в момента?
„Дора и минотавъра“ на Славенка Дракулич. Книгата е за живота на великолепната Дора Маар, любовта й към Пабло Пикасо и трагичната им връзка. Обсебена съм от Пикасо и се опитвам да прочета всичко написано за творчеството или живота му. 
Коя е последната книга, която си купи?
Рядко купувам само една книга. Още повече, че през декември беше поредният международен панаир на книгата. Оттам си взех „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ от Елена Фавили и Франческа Кавало, „Империите на Инд“ от Алис Албиния и „Земята вика Майор Том“ от Дейвид М. Барнет.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета само по една книга. Дори имам традиция да не започвам нова в деня, в който съм прочела предишната. Имам нужда да мине поне една нощ, за да се уталожат думите.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обичам да чета навсякъде, но най-любимо ми е да чета сред природата – на плажа или под някое дърво, излегнала се в хамак.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Харесвам и двете. Има романи, които съм препрочитала веднага след като съм прочела. Например „Елегантността на таралежа“ от Мюриел Барбери и „Светлината, която не виждаме“ на Антъни Доер. Последните ми любими поредици пък са трилогията на Стивън Кинг, която започва с „Мистър Мерцедес“ и романите на Робърт Галбрейт, което е псевдонима на Джоан Роулинг, за детектив Корморан Страйк. За рождения ден ми подариха втората част от партизанската поредица на Алек Попов – „Сестри Палавееви по пътя към новия свят“. Нямам търпения да я прочета.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Постоянно препоръчвам хубавите книги, на които съм попаднала. Имам няколко приятели, с които обменяме новите си открития.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Организирам е много силно казано. Опитвам се книгите да са подредени по автори и по страна на произход, но често пренареждам.
