fb
БлоговеМнения

Съветите на Дж. К. Роулинг за преодоляване на провала

6 мин.

Дж. К. Роулинг, авторката, постигнала пословичен успех с поредицата за Хари Потър, невинаги е имала бляскав живот. През 1994 г. тя вади ограничителна заповед срещу съпруга си, скоро след това се развежда, остава без работа и изпада в дълбока депресия. Само няколко години по-рано пък животът я среща с други предизвикателства. Майка ѝ умира от множествена склероза, отношенията с баща ѝ се влошават, прави и спонтанен аборт. За несгодите в живота ѝ и излизането от порочния кръг на неуспеха разказва статия на Thriveglobal.

Множеството житейски препятствия водят Роулинг до клинична депресия и дори помисли за самоубийство. По-късно тя самата ще сподели:

Спокойно може да се каже, че по всички критерии се бях провалила грандиозно. Страховете, които родителите ми са изпитвали за мен, и тези, които аз изпитвах за себе си, се материализираха заедно и според всяка логика аз бях най-големият възможен провал на света.

Роулинг обаче отказва да се предаде.

Скоро след като напуска Португалия, за да се премести в Обединеното кралство, тя започва първия си роман, докато се бори с депресия, страх и бедност. Така през 1995 г. завършва ръкописa за „Хари Потър и Философския камък“.

За период от пет години книгата чупи рекордите по продажби в САЩ и Обединеното кралство, печели Британската национална награда за детска книга на годината и продава права за екранизация на Warner Bros за седемцифрена сума. Десет години по-късно книгите за Хари Потър се превръщат в най-купуваната поредица за всички времена – с над 500 милиона продадени копия, а Дж. К. Роулинг става първата писателка милиардерка.

Как една самотна майка се измъква от бедността и провала, за да стане най-богатата авторка? И какво можем да научим от историята, за да го приложим в собствения си живот?

Дж. К. Роулинг (снимка: jkrowling.com)

Дъното като солидна основа за успех

От ранно детство културата, в която израстваме, формира мисленето ни за успеха и провала. Учени сме, че всичко, различно от отличните оценки в училище, приемането в най-добрия колеж и наемането в най-реномираната компания, е провал.

По-късно, като служители и предприемачи, ни втълпяват, че всичко под определен висок доход, перфектни оценки за дейността ни и проспериращ бизнес също е провал. Като родители и съпрузи ни казват, че ако нямаме щастлив брак, добре възпитани деца и просторна къща в покрайнините с красив изглед, ние сме се провалили. В резултат на тези вярвания ние прекарваме по-голямата част от живота си в опити да избегнем провала на всяка цена.

Ами ако провалът е същинската основа за успеха, към който се стремим?

След краха във всички области на живота си Дж. К. Роулинг избира да не се уповава на тези общоналожени вярвания и години по-късно казва:

Абсолютното дъно се превърна в стабилна основа, върху която изградих наново живота си.

В речта си при откриването на учебната година в Харвардския университет през 2008-а писателката споделя:

Провалът беше бягството ми от маловажното. Спрях да се преструвам пред себе си, че съм нещо различно от това, което бях, и започнах да насочвам цялата си енергия в единствената работа, която имаше значение за мен. Ако бях успяла в нещо друго, може би никога нямаше да успея в единствената област, на която вярвах, че принадлежа истински. Чувствах се освободена, защото най-големите ми страхове вече се бяха сбъднали и аз все пак оцелях и все още имах дъщеря, която обожавах, както и стара пишеща машина и една голяма идея.

 

Избегни самосъжалението и поеми пълна отговорност

Истинската свобода изисква поемането на пълна отговорност за миналите, настоящите и бъдещите ни действия. Само тогава можем да се оттласнем от дъното.

В най-тежкия си период Роулинг всяка сутрин се буди депресирана и скована от страх, че двегодишната ѝ дъщеря няма да оцелее. По думите ѝ:

Всяка сутрин бях почти изненадана, че тя все още е жива. Продължавах да очаквам, че тя ще умре. Това бяха лоши, много лоши времена.

Въпреки мизерните условия, в които двете живеят, Роулинг бързо завършва ръкописа за първата книга за Хари Потър, която преобръща живота ѝ. Авторката твърди, че ако в онзи момент е избрала да се отдаде на отчаянието, никога е нямало да се измъкне от кашата, нито светът щеше някога да чуе за Хари Потър.

Дж. К. Роулинг (снимка: jkrowling.com)

Отнасяй се към провала като учен

През 1995 г. Роулинг изпраща ръкописа на „Хари Потър и Философския камък“ до 12 издателства. Получава отказ от всички. Те обаче не обезкуражават прохождащата писателка и тринайстият ѝ опит – с лондонското издателство Bloomsbury – се увенчава с успех. Книгата най-после е публикувана.

Когато я питат как е успяла да запази мотивацията си въпреки отказите, за да не се откаже, Роулинг признава: „Нямах какво да губя и понякога това ти дава кураж да опитваш“.

Подобно на учен, Роулинг вижда провала по-скоро като отправна точка, от която да поеме към следващия експеримент, отколкото като индикация за лична себеоценка. Това е цената, която тя плаща по пътя към намирането на правилните отговори.

 

Позволи на провала да запали огъня в теб

Истината е, че провалът не е враг, с който трябва да се бориш. Той може да бъде твой съюзник и дори приятел, да те зареди с мотивация за следващ опит. Ако си се провалил като ученик, родител, партньор, собственик на бизнес, писател или атлет, не бива да приемаш, че неуспехът определя същността ти – той е основата, върху която можеш да градиш бъдещия си успях.

Историята на Дж. К. Роулинг ни напомня, че провалът е възможност свободно да преследваме целите си – без задръжки и притеснения какво ще кажат другите за нас.

Писателката споделя истините, до които е достигнала по трънливия път:

Провалът ме научи на неща, които нямаше как да разбера по друг начин. Открих, че имам силна воля и повече дисциплина, отколкото съм предполагала. Също така разбрах, че имам приятели, по-ценни от всичко друго.

Да знаеш, че си излязъл по-мъдър и по-силен от трудностите, означава, че оттук нататък ще си сигурен в способността си да оцеляваш.

Никога няма да познаваш напълно себе си или силата на връзката ти с околните, докато не подложиш и двете на истински изпитания. Такова самопознание е истински дар, защото е спечелено с болка и е по-ценно от всички квалификации, които някога съм постигнала.

 

Снимка на публикацията: Variety