Популяризирането на българските автори е изключително важно за нас. Ето защо се радваме толкова много на всички свежи имена, които можете да откриете по щандовете на издателствата в рамките на Софийския международен панаир на книгата 2018! Вижте кои са фаворитите ни от последните месеци:
Вероника Вълева препоръчва:
„Десет женски изневери“ (изд. „Будлея“) от Катя Антонова – книга, за която тепърва ще се говори и подозирам, че ще се говори дълго време. Едновременно скандални и обикновени, различни и еднакви, наранени и нараняващи, десетте героини на Катя Антонова няма да ви оставят безразлични. На някои от тях съчувствах, на други се възмущавах, и макар и понякога да не одобрявах действията им, най-важното за мен беше, че ги разбирах. По човешки истински, всяка една от тях има своите недостатъци, които сме срещали хиляди пъти, и въпреки това успяваме да ги видим през техните очи, по нов начин. Изневярата винаги е била тема табу и догма, но Катя Антонова отваря широко вратата на килерчето, където обществото обикновено я крие, и това със сигурност няма да се хареса на всички. Както и би трябвало да бъде.
Диляна Денева препоръчва:
„Портретът на моя двойник“ (изд. „Ciela“) от Георги Марков – сборник с три повести – освен едноименната, с която книгата започва, включени са и „Празното пространство“ и „Санаториумът на доктор Господов“. Изданието с твърди корици излиза по повод 40-годишнината от смъртта на писателя дисидент Георги Марков. Любима ми стана повестта, дала името на тома, защото сарказмът, с който е пропита, изобличава извратените разбирания, практики и дори хора, които комунистическият режим създава. По някакво стечение на обстоятелствата произведението не е забранено при излизането си. Същото не може да се каже за пиесата „Да се провреш под дъгата“, създадена по повестта „Санаториумът на доктор Господов“. Препоръчвам всичко написано от Георги Марков и ако сте пропуснали повестите му, новото издание на „Ciela“ определено е за наваксване.
„Живот в скалите“ (изд. „Книгомания“) от Мария Лалева – роман, дефиниращ любовта. Любовта във всичките ѝ форми, не само интимната, а любовта към живота, към детето, към човешките същества, към себе си. И към морето. Книгата е толкова смислена, толкова откровена, че няма как да не подразни някои хора. Тя просто уцелва с всяко изречение някоя болезнена фибра у читателя, кара го да се замисли дали е обичал така силно и безусловно, както главната героиня Марина. И макар тя да е била от щастливците, които са обичали и са били обичани, нейната история далеч не е радостна. Откриваме я в Созопол, малко преди да умре, където среща приятели (най-пъстрите персонажи, които можете да си представите!) и където ще остави най-ценното си – своето дете. Вече съм подарявала „Живот в скалите“, препоръчвала съм я многократно в разговори с приятели, официално оставям горещата си препоръка и тук!
„Депресията ме обича“ (изд. „Ciela“) от Веселина Седларска – също книга, която засяга неудобна за мнозина тема. За депресията обаче е важно да се пише, чете и говори свободно, защото, замитайки проблема под килима, вероятността да се справим с него се равнява на нула. А проблем има – хората с диагностицирана депресия стават все повече и състоянието застрашава животи. За да знаем повече за премеждието, през което минават засегнатите, трябва да сме готови да чуем споделеното от тях. Веселина Седларска дава своя принос със смелата си изповед пред читателите, както и с анализа си на българската народопсихология, където донякъде се крие разковничето на депресията по нашите геограски ширини.
Милена Златарова препоръчва:
„Осиновени истории“ (изд. „Труд“) от Бела Чолакова – 21 истински разказа за трудния път към дома и обичта ни дават възможност да се докоснем до света на осиновяването през очите на осиновители, осиновени и биологични родители. У нас тази тема все още е непопулярна, което прави появата на такава книга истинско събитие. В сборника са подбрани вдъхновяващи примери от журналистическата рубрика на Бела Чолакова във вестник „168 часа“. Не се колебайте да посегнете към книгата, дори темата за осиновяването да ви се струва далечна! В нея ще срещнете много смели хора. Някои от тях са преборили болката и загубата, за да започнат отначало и да сбъднат мечтата си да станат родители. Други се опитват да живеят с истината за себе си и своя произход, която са узнали твърде късно. В „триъгълника на болка, сила и любов“ всяка история е еднакво човешка и важна.
Милена Ташева препоръчва:
„Бал в „Мулен Руж“ (изд. „Софтпрес“) от Радостина А. Ангелова – тази книга трябваше да излезе в началото на следващата година. Но благодарение на един отдаден редактор и екип, който вярва в таланта и книгите на Радост Ангелова, коледното чудо се материализира под формата на роман, чието заглавие ви лъже, че книгата е за любов. Това е история за дървото, което расте във всеки човек – за корените, които се стремят да останат на мястото си, защото то им дава сила, за клоните, които се протягат към слънцето, и за листата, които нямат търпение да се откъснат от тях и да полетят по света.
„Дом“ (изд. „Хермес“) от Камелия Кучер – това е книгата, която най-много ме е изненадала през изминалата година. Изпълнена с топлина и уют, тя прилича повече на френски, отколкото на български роман. Действието се развива в Марсилия и Париж, а главният герой е професор по литература. В края на живота си той разказва за необикновената любовна история, на която е станал свидетел в младостта си и която е белязала цялата му съдба.
„Кой те излъга какво е щастие“ от Ралица Генчева – основната тема на книгата е минимализмът като начин на живот. Ралица Генчева разказва откровено за професионалното прегаряне, промяната в кариерата и личния ѝ живот и избора да живееш без излишни вещи. Аз съм далеч от минимализма, въпреки че се опитвам да не трупам много предмети. За мен тази книга е ценна с друго. В нея няма нищо ново, неизвестно и неказано вече, но подобни четива те карат да спреш за малко да тичаш в колелцето си като хамстер и да се огледаш. Може би дори да излезеш извън собствената си клетка.
Петрана Петрова препоръчва:
С „Тая земя, оная земя“ (изд. „Жанет 45“) на Иванка Могилска – пътувах цяла пролет. По моите земи – катерачните обекти. Кратките разкази допълваха умората, вдъхновението и борбите ми по скалите със стил, малки сюжети за забравени жени, жени, отказали се от своите амбиции в името на семейство и близки, жени – нормализирали бита, грижата, изневярата, скандалите. Напевни истории, като тежките ни народни песни, но в съвременни условия. Общата линия между разказите е и още една: Иванка изправя читателя пред въпроси за морала, за подхода в конкретна ситуация, за изборите. Какво бих направила аз ако съм на това място? Нямат ли воля тези жени? Обаче всяка една от героините притежават своя таен свят на спасение, уединение, който ѝ помага да приеме ежедневието – дали сиво, дали бяло, дали мрачно, приема го примирено. Познавате Йовковата Албена? Е, през „Тая земя, оная земя“ ще може да си върнете усещането за извънмерна красота, човечност и извисена нравственост.
„Преди тишината“ (изд. „Scribens“) от Теодора Тотева – дистанцията ми от поезията влиза във втората си година. Потребността ми за звъна на метафори, светове и кристали от думи обаче се завръща на периоди. И тръгвам към някой автор. Теди познавам от „Читатели четат поезия“ и лично приех да присъствам на представянето на втората ѝ книга „Преди тишината“. Докосна ме. Вечното пререкание на живота и смъртта в тази стихосбирка се възобновява, и то изумително – при толкова млад автор. Когато съм тъжна, отново и отново разгръщам страниците. И там няма претенции, заигравки с думи и умилкване на читателя. Откривам прости истини:
Коси и плът,
глава и ум,
мираж за вечност,
аз всъщност съществувам в тяло,
което не възкръсва
„Планката и болтът. Катерачни истории“ (изд. „Вакон“) от Елица Павлова – жанрово предопределена книга. Препоръчвам я поради специфичния стил на Ели – иронично-саркастичен, нищо свят не е оставила на напълно отдадените катерачи. От опитите на начинаещите спортни катерачи, през ледените настроения и състезателните препирни, та до професионалните катерачи в България, достигащи до изключително високи категории и отбелязващи ги в световния сайт 8a.nu. Катеренето е най-бързо развиващият се спорт през последните пет години. Очаква се до 2020 г. да достигне нивата на интерес към футбола (по данни на сп. „Таймс“ отпреди няколко години). Това лято в Аржентина се проведе световно по катерене за младежи и ние имаме своя успех – шесто място за Петър Иванов. Та, с тези аргументи се надявам, че си струва да посегнете към тази малка, забавна книжка и да се присмеете на всеки взел се на сериозно спортен катерач.
Можете да вземете всяка от тези книги с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!