Представяме ви някои от заглавията, които ни научиха на нови неща, срещнаха ни със запомнящи се личности, подтикнаха ни да напрегнем умовете си и да поразсъждаваме върху интригуващи теми, а защо не и да променим малко начина си на живот? Отрийте ги тази седмица на Софийския международен панаир на книгата!
Габриела Кожухарова препоръчва:
„Великите съвременни писатели от A до Z“ (изд. „Orange Books“) от Анди Туи и Карълайн Тагарт – тази книга, както и „Великите художници модернисти от A до Z“, съвсем наскоро излезе у нас като част от проекта на художника Анди Туи. Луксозните издания се отличават със стилното си оформление и ексцентричните портрети на култови творци, нарисувани от Туи. На някои читатели може да им се стори, че информацията е твърде оскъдна за сметка на атрактивния илюстративен материал. В интерес на истината обаче именно премерената доза биографично съдържание ме спечели, наред с подборката на по-съвременни имена. Синтезираният ѝ вид превръща четенето в разтоварващо преживяване, информацията се запомня доста по-лесно и най-важното – наистина можеш да отделиш подобаващо внимание на страхотните портрети на Туи, уловили уникалната искра на всеки един от творците.
„Думата с Р“ (изд. „Enthusiast“) от Лиса Линч – осъзнавам, че е трудно да „препоръчаш“ подобна история. Обикновено препоръката идва с надеждата, че ще насочиш хората към хубава книга, която ще им достави удоволствие. И да, „Думата с Р“ несъмнено е хубава, защото искри от хумора и чара на своята авторка. Но в крайна сметка Лиса Линч разказва за рака и всички ужасни начини, по които болестта променя живота ти – читателското удоволствие го има, само че доста нагарча. Важните книга обаче не са длъжни да ни галят с перце, а да ни говорят прямо и честно. Ако се нуждаете от абсолютно незахаросано свидетелство за болестта, но търсите също доза искреност, съпричастност, смелост (да, Лиса, знам, че мразиш тази дума) и според мен най-важното – освобождаващ смях, „Думата с Р“ ще бъде ценно допълнение към библиотеката ви.
„Покажи своето творчество“ (изд. „AMG“) от Остин Клиън – както „Кради като артист“, така и тази порция творчески съвети на симпатягата Остин Клиън влизат уверено в препоръките ми. От „Покажи своето творчество“ можете да извлечете много полезни напътствия, поднесени по разчупен, забавен и лишен от назидателност начин. Ако пишете, рисувате, композирате, снимате или се занимавате с каквато и да е друга артистична дейност, но се притеснявате да споделите плодовете на труда си, Остин Клиън ще ви помогне като на близък приятел. Той споделя от личен опит как да популяризирате творчеството си, да излезете от образа на отшелник, така често свързван с изкуството, за да съберете вярна общност около себе си, както и кои капани да избягвате по пътя. Книгата се чете неусетно, а на страниците ѝ ще намерите не само насоки, но и доста окуражаващи думи, в случай че се нуждаете от мотивация ;)
Диляна Денева препоръчва:
„Бъдещето на човечеството“ (изд. „Бард“) от Мичио Каку – най-новият издаден изчерпателен труд на футуролога. Книгата е написана изключително увлекателно и е подходяща както за информираните фенове на науката, така и за тези, които тепърва проявяват интерес към нея. В основата ѝ стои теорията, че рано или малко по-късно планетата ни ще се промени в недружелюбна среда за живеене и ще се наложи човечеството да се превърне в многопланетарен вид. Авторът представя научни факти относно алтернативите пред нас и дава обоснована надежда за бъдещето ни.
„Да натиснем Refresh“ (изд. „Хермес“) от Сатя Надела – автобиография, която не бива да пропускате. Най-малкото, защото е интересно да надникнем в света на една от компаниите гиганти, за която всички не само сме чували, а чиито продукти използваме ежедневно – „Майкрософт“. Сатя Наела е главният ѝ изпълнителен директор и разказва за житейския си път, прелял се в пътя на „Майкрософт“, както и за отговорностите, които е поел с новата си роля. Съветите за лидерство са акцент, но те не звучат като произнесени от ментор, застанал на сцена в светлината на прожекторите. Тъкмо обратното – от страниците лъха смирение и мъдрост. Авторът не парадира с никое от върховните си постижения, макар да има правото да го направи. Той говори за грешките си, уроците, които е усвоил по труден начин, и за мисията да бъде полезен.
„Причините да останеш жив“ (изд. „Intense“) от Мат Хейг – първата автобиографична книга за депресията, която прочетох. Мислех си, че знам какво представлява състоянието и през какво горе-долу минават страдащите от него, но се оказа, че съм била повлияна от стереотипите в обществото. На първо място, намирам изданието за много полезно, защото дава информация и съвети, които могат да ви помогнат при евентуален сблъсък с депресията (никой не е имунизиран срещу нея), или пък насоки, за да подадете ръка на ваш близък по правилния начин. Освен това Хейг пише с чудесно чувство за хумор и самоирония и четенето по никакъв начин не е натоварващо.
Милена Златарова препоръчва:
„Близки срещи със смесени чувства“ (изд. „Colibri“) от Мария Касимова-Моасе – чудесно пише Мария Касимова, топло и човешки! Бях срещала нейни текстове в различни медии, които ми допаднаха, но събрани на едно място, заедно с бележките „под линия“ относно обстоятелствата около написването им, ми въздействаха по-силно. Възхищавам се на хора, които могат така естествено да споделят лични неща. Всеки подобен текст е подарък, защото те допуска във вътрешния свят на пишещия и по някакъв начин те свързва със себеподобни. Препоръчвам книгата на Мария Касимова и заради факта, че показва професията на журналиста от обратната страна, която обикновено остава скрита.
„Морска книга“ (изд. „Жанет 45“) от Мортен А. Стрьокснес – Стрьокснес и приятелят му художникът Хюго Осюр тръгват на лов за страховитата гренландска акула, която живее до 400 години, а месото ѝ съдържа токсин, причиняващ замъгляване на съзнанието и халюцинации. На фона на суровата красота на архипелага Луфутен се нижат истории за риболов, екология, древни, митични морски създания и, разбира се, за приятелството, което ти помага да изтърпиш в една лодка човека до себе си в продължение на седмици. Стрьокснес е отличен разказвач с богат и увлекателен език, който в същото време бяга от всякаква претенциозност. „Морска книга“ е истинска наслада за всеки, който обича морето.
Милена Ташева препоръчва:
„Леонардо да Винчи“ (изд. „Софтпрес“) от Уолтър Айзъксън – Айзъксън пише биографии от висока класа. Никога не съм била почитателка на жанра, но авторът на единствената официална биография на Стив Джобс ме спечели както с великолепния си стил, така и с различната перспектива, с която неизменно подхожда към обекта на проучванията си. Така книгите му не просто ни разказват историята, която вече знаем, на по-модерен език, а надхвърлят рамките на жанра и се превръщат в изследване. „Леонардо да Винчи“ е написана в следствие на задълбочено запознаване с личните бележници на художника. Теорията, която Айзъксън прокарва, е, че геният на Леонардо е напълно човешки – и се нарича любопитство.
„Христо Стоичков. Историята“ (изд. „Софтпрес“) от Христо Стоичков и Владимир Памуков – просто чувам цъкането с език и възмутеното пуфтене. Истината е, че не съм очаквала книга, в която има толкова много футбол, да ми хареса. Биографията на Стоичков е издателски феномен на българския пазар и това е достатъчно, за да събуди интерс. В нея обаче има толкова много житейски и професионални уроци, че спокойно можете да я наречете учебник. Вместо да пуфтите, хвърлете едно око между страниците. Ще се изнадате, че един футболист има на какво да ви научи за перфекционизма, професионализма, лоялността и приятелството.
Петрана Петрова препоръчва:
„Валтер Бонати: Братът, когото не познавах“ (изд. „Вакон“) от Райнхолд Меснер и Сандро Филипини – още с първите страници ме плени. Така, както „Свободата да бъда там, където искам“ ме отблъсна. Тогава заподозрях, че Меснер остава един от най-великите алпинисти на всички времена, но ужасяващ писател. С прясно-прясно издадената му книга на български език преосмислям тази си убеденост. Чувствителен автор, който навлиза дълбоко в преживяванията на един друг, не по-малко известен и велик алпинист – Валтер Бонати. Фактическата им среща е през 2004 г. Събитието, което ги отваря един към друг, е онази италианска експедиция от 1954 г. и изкачването на К2, печално известна с неетичност и преживявана години наред от Бонати. Ако беше роман, това би била завръзката. Документалният характер на книгата отхвърля илюзиите, но стилът, изборът на Меснер и Филипини въвлича навътре в личността на двамата алпинисти. Във „Валтер Бонати: Братът, когото не познавах“ ще намерите също богат снимков материал, прецизна специализирана редакция и съвестен екип, който стои зад издаването ѝ. Препоръчвам книгата на всички планинари и запленени от историите на алпинизма.
Можете да вземете всяка от тези книги с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
