fb
Как четешСпециални

Как четеш: Андриана Спасова

18 мин.

Андриана Спасова (р. 1987) пише поезия, публикувана предимно в периодиката. Участва в антология „Дебюти“, „Експресен поетичен албум 2009“, „Четене на другия“ и др. Първата й поетична книга „Сферата на света“ имаше премиера съвсем скоро, на 23 май. Повече е позната като критик от в. „Литературен вестник“, сп. „Любословие“ (2008), сп. Литература (2011), сп. Филологически форум (2016), сп. „Nota bene“, „Литературен клуб“, „Литернет“, „Public Republic”, „Лира“, „Кръстопът“, „Балкански идентичсности“,“Пирон“. Носител е и на първа награда за критика в Националния студентски литературен конкурс, Шумен (2012). Образованието на Андриана е впечатляващо.  Завършва Класическата гимназия (НГДЕК), където става олимпиец по литература (2006). След това „Българска филология“ и „Изкуства и съвременност на XX и XXI век“, магистър (2013) в СУ „Св. Климент Охридски“. Редактор и водещ на „Пирон” (2012). Понастоящем е докторант в Литература на Българското възраждане, БАН. Любопитно още за нея е, че е била редактор и сценарист на кулинарното телевизионно предаване „Бон апети” с водещи Лора и Стоян, както и на сайта му. Редактор и автор е в сайт за йога и медитация “Art of living” (“Изкуството да живееш”).

Премиера на "Сферата на света"

Премиера на „Сферата на света“

Пътищата ни с Андриана Спасова се пресякоха през виртуалното пространство и реалността на „Сферата на света“. В общуването ни и множеството снимки, които тя изпрати за своето участие в рубриката „Как четеш“ я разкриват като жена-хамелеон. Метаморфозите са ярки, несходни и понякога ъгловати. Улавя динамиката на взаимоотношенията град-личност през актуални и антични символи, с които разколебава „идентичността на съвременния човек“, както пише за книгата Яница Радева. Достатъчни условия да попитам Андриана за читателските й навици.

 

Какво са книгите за теб?
С книгите се задвижвам напред в отделните образователни етапи – от предучилищната възраст през класическото ми образование в НГДЕК и филологията в Софийски университет, до настоящата ми докторантура ми в БАН. Задвижвам се и чрез израстването ми от първото ми стихотворение в рима „Конче, конче вихрогонче” в трети клас до първата ми стихосбирка „Сферата на света” (2016), спечелила национален конкурс. Но има едно по-фино и ценно придвижване, което е като диета за ума – начин на живот чрез мисленето и осъмняването в тривиалните шаблони, в социалните налагащи се конвенции на това какво „трябва”. Книгите са удоволствие, но и работа – дори и в тези книги, които чета по работа, има страст. Често зарядът на книгите усилва моя импулс и ме дозаразява, откъсвайки ме не от реалността, а от паразитните засуетявания в нея, от дребнавостите, които не ми позволяват да видя цялото или по-значимите детайли. Книгите създават общност – като например общността на читателите на Game of thrones”.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Романът „Играчът на руска рулетка” и повестта „Записки от подземието” на Ф. М. Достоевски, както и теоретичната книга на Михаил Бахтин „Проблеми на поетиката на Достоевски” изиграват определена роля. Затова благодаря на преподавателката ми по литература в Класическата гимназия Таня Чолакова. Преди това в детството ми книгите, които са ме докоснали са, разбира се, приключенско-сантиментални: „Без дом” на Ектор Мало, „Чичо Томовата колиба“ на Хариет Бичър Стоу, „Конникът без глава” на Майн Рид, Андриана Спасова„Тим Талер или продаденият смях” на Джеймс Крюс, трите тома „Винету” на Карл Май, романите на Агата Кристи. Заради някои от тези книги кандидатствах право и все още не съм сигурна, че няма един ден да работя в криминалната журналистика.

По време на студентството пък се запалих по психоаналитичните книги на Мелани Клайн „Любов, завист, благодарност”, на Зигмунд Фройд „5-те случая” („Дора. Фрагмент от анализата на един случай на хистерия.”, „Човекът плъх. Бележки относно един случай на натраплива невроза.” „Малкият Ханс. Анализ на фобията на едно петгодишно дете”, „Председателят Шребер. Психоаналитични бележки върху един автобиографично описан случай на параноя.” „Човекът вълк. Из историята на една инфантилна невроза.”) и последната „Анна О. към психотерапия на хистерията” (2016). А също и по постколониалното джендър течение: на Симон дьо Бовоар „Вторият пол” и „Факти и митове“, на Аленка Зупанчич „Любовта като комедия“, на Миглена Николчина „Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литература“, както и от Юлия Кръстева „Черно слънце. Депресия и меланхолия”. Също на Маргьорит Дюрас „Материалният живот“ и на Виргиния Захариева „Бащи и майки“и  романа „9 зайци”.

Все пак в живота си взимам решение не заради опита и прицелването в „истината”, до която може би е стигнал Алексей Иванович (от „Играчът”) или от осъзнаването за сексуалното влечение на новороденото към майчината гръд и завистта към бащата (по М. Клайн). Тук има един по различен критерий и книгите вероятно пренасям буквално само когато чета кулинарна литература (дори тук „дописвам” книгата).

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Похапвам без значение какво – предимно ядки и плодове, но се случва и да вечерям или обядвам, четейки или пишейки. Обикновено го правя само когато съм много съсредоточена и нямам никакво време. Това обаче ме отделя от насладата да усетя отделните вкусовете на храната и затова се опитвам да разделям двете практики.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Преди пиех по много кафе във всичките му разновидности. Избирам си различни чаши по дизайн в нестандартни форми и те допринасят за това да се почувствам по-добре, докато чета. От известно време се опитвам да наблюдавам „жаждата си” към кофеина и затова пия предимно чайове и фрешове. Това напълно отговаря на страстта ми да чета хайку като например „Бели облаци: От древнокитайската поезия до японските тристишия хайку” – едно уникално издание, което съм щастлива, че успях да се сдобия с него.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Да, подчертавам предимно с черен молив, понякога и цветни. Зрителната ми памет е по-силна и като типичен „възрожденец” си отбелязвам различни приписки и бележки като акценти, към които после си заслужава да се върна отново. Не си позволявам да подчертавам в книги, които съм взела от приятели или от библиотеката – тогава снимам това, което ми е важно. Разбира се, може би много отдавна да съм си позволявала да подчертавам обществените книги, но това със сигурност не може да се каже за сега (какво друго бих споделила, при условие, че държа книги от няколко библиотеки). Не ме ужасява, но ми нарушава спокойствието да чета книги, в които всичко е отбелязано с ярки маркери и аз преодолявам чуждата акцентност.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
По-често от самото последно подчертаване ми напомня докъде съм стигнала. Все пак имам книгоразделители и лепящи цветни листчета.

АндрианаХудожествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Едновременно и двете. Имало е моменти да наблягам повече на научната литература, но в моя случай като филолог и културолог дори нехудожествената литература, която чета, има силен художествен почерк. Освен това неизбежно чета и двете, понеже другият вариант ограничава собствената ми рецепция и се предоверявам на изведените вече хипотези. Попадала съм на правна и компютърна литература и ме изумява колко на места ненаучен художествено-есеистичен стил има.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Предимно хартиени издания, но все по-често се улавям да чета пред лаптопа или киндела – подари икономия на времето и поради желание да си структурирам по-добре подвижната библиотека. Обикновено, докато се подготвям да напиша даден научен текст, около мен има много книги или заснети статии и много отворени файлове. След това затварям всичко и отварям word. Ако все пак остане нещо отворено, предпочитам да не е виртуално. Имам няколко книги в двата варианта – предпочитам хартиения – чувствам се по-уютно и очите ми се изморяват по-малко.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи от ситуацията и от книгата. Обикновено докато не прочета това, което искам, не спирам. Понякога забравям с часове да стана от стола – което физически не е полезно, понеже е доказано, че на всеки два часа е нужно раздвижване, пиене на течности и други физиологични нужди. Моето четене е по-скоро отрицателен пример за подражание и затова се опитвам да си взимам от чуждите опити. Последно правех женски лицеви опори по време на дълъг ден с книгите. Мисля, че и това помага като пауза-превключване за мозъка.

Спасова

Рисунка от антологията „Бели облаци: От древнокитайската поезия до японските тристишия хайку”

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Мога и съм го правила – обикновено се случва при четене на бързата литература. Но, ако все пак имам ангажимент към тази книга и автор да напиша критическа рецензия или кратък обзор, тогава я дочитам и си изразявам не дотам положителното отношение. Помня, че имаше такъв случай с един немалко известен писател, който се обиди (нещо изключително нетипично) и разгневи от това, което бях написала в собствения си сайт за литература (в момента не функционира, но не поради този анекдотичен случай, а поради смяна на приоритетите ми).

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да, разбира се. Дори често се оприличавам и се вживявам повече в героите, които не бих си и помислила, че могат да са ми модел за поведение – онова поведение, което поставя изкуствени граници с ти-то. Сещам се за героите на Ф. М. Достоевски, А. П. Чехов, Жан-Пол Сартр, Борис Виан („Ще плюя върху вашите гробове”). Не така симпатична и лъчезарна е поезията на Шарл Бодлер („Цветя на злото”), Чарлс Буковски („Любовта е куче от ада”) или пък на един от любимите ми хайку поети Казимиро де Брито („Напрежения”) – и точно това грабва. Ето и как лирическият „злодей” на португалския поет очарова :

Убих комара.
Но първо му дадох да пие
от най-сладкото ми вино.

Какво четеш в момента?
Тези дни чета повече съвременна българска поезия, понеже наскоро имаше поетично четене по повод 25 години „Литературен вестник”, където присъстваха едни от любимите ми поети – Екатерина Йосифова, Амелия Личева, Георги Господинов, Петър Чухов, Пламен Дойнов, Мария Калинова, ВБВ, Ясен Василев, Емануил А. Видински, Димитър Кенаров, Александър Байтошев, Иван Димитров, Стефан Иванов и др. Но най-последно си припомних една от стихосбирките на Амелия Личева „Око, втренчено в ухо” и на Надежда РадуловаПамук, стъкло и електричество”. Освен поезия, препрочитах „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог“ на Етгар Керет – увлекателен, ироничен, добър разказвач.

Коя е последната книга, която си купи?
Най-новата книга на Надя Данова „България и българите в гръцката книжнина ХVІІ – средата на ХІХ век”, понеже темата на дисертацията ми е в тясна връзка с посредническата роля на гръцката книжовност и култура за рецепцията на античността през Българското възраждане. Иначе последната книга, която получих за подарък е на Е. Е. Къмингс – „Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)”, а последните две които подарих са на Т. С. Елиът „Избрани стихотворения” и на З. Фройд „Анна О. към психотерапия на хистерията”. Обожавам повече да подарявам книги, отколкото да си купувам и все още търся комплектното издание на „Александрийски квартет” на Лорънс Дърел за изненада.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Когато става въпрос за препрочитане и отделни откъси, които вече съм чела внимателно, мога да чета успоредно няколко книги. Като цяло това го правя в моменти, когато ми е нужно конкретно позоваване при писането. Иначе физически мога да чета само по една книга и дори предпочитам да не правя други неща (като слушане на музика, говорене, лакиране, похапване и др). Дори в поезията, където лесно и бързо би могло да се превключи от една книга в друга, предпочитам да се концентрирам и отдам само на една. Вероятно когато превеждам или да сравнявам превод, ми се налага да гледам едновременно в две книги.

На плажа

Едно от любимите места за четене на Андриана: на плажа на морето

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Да, няколко са – у дома на креслото или на терасата; извън града – на плажа на морето (където в първи курс изчетох „Война и мир” – и докато не довършвах главата, не влизах да плувам), на селото ми (където си взимам достатъчно книги, но при липсата не само на интернет, но и на обхват, се стига до това да посетя библиотеката и за нови). Нормално времето ми за четене съвпада често с работното време от 9 до 18, по-любимо време е преди и след това. Преди няколко дни студенти от СУ „Св. Климент Охридски” (Христо Мухтанов, Анна Лазарова, Георги Гаврилов, Теодора Николова, Йоана Русева, Ренета Бакалова, Ирен Петрова и др.) организираха една страхотна инициатива – „Четене в движение”. Четохме в метрото и гласът за поезията заглушаваше или пренебрегваше шума и бученето от движението. Всъщност това беше точно в деня (01.06), в който цената на билетчето за градския транспорт се увеличи 60 %. Ние четохме и създавахме приятна атмосфера – хората слушаха, усмихваха се, насърчаваха да четем. Естествено не четохме с цел да правим бизнес, забавлявайки и окултурявайки в пиков час пътниците (подобно на ситуацията в един Париж например, където нашите съседи румънци пеят и рецитират). В София това беше първото флашмоб четене, но се предвиждат още такива, така че вече и публичното четене в метрото ми става любимо място и време за четене. Тук чух и четох Буковски, Костас Монтис, Ева Липска, Иван Херцег, Кенет Уайт, Аксиния Михайлова, Никола Петров, Васил Балев, Мария Калинова, Иван Ланджев, Надежда Радулова, Петър Чухов (който също участва), Константин Павлов и др.

Андриана Спасова в акция

„Други места“, пърформанс в Театралната зала на СУ

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И в двата типа си има предимство. Например, поредицата „Европейски романтизъм“ (с редактор Миглена Николчина) издаде знакови автори като Джакомо Леопарди („Малки морални творби“, „Мисли“), Изабела Албрици („Портрети“), Жерар дьо Нервал („Пътешествие из Ориента“), Уилям Уърдсуърт и Самюъл Колридж („Лирически балади“), Уилям Годуин („Нещата, каквито са, или приключенията на Кейлъб Уилямс“) и др. Заедно с Никола Петров, Калин Петров, Захари Захариев, Надежда Московска, Димитър Калчев, Димитър Манолов, Александра Стефанова, Ивайло Динев и Цветелина Манова (отличените поети от конкурса „Веселин Ханчев“, 2010) четохме откъси от деветтомната романтическа поредица (в Театрала зала на Софийския университет). Отново на тази театрална сцена четохме свои неща по доста нетипичен начин (този, който бива четен от друг, застава на сцената без да говори, правейки своя пърформанс) – „Други места“ (2011) – събитие, което смятам, че самоорганизирахме изключително добре и ни показа, че сме общност. Други поредици, които са ми важни, са свързани с изследванията ми в областта на българската литература. За самостоятелните издания смятам, че основното им предимство е това, че чета и разпознавам стила и почерка на автора и мога по-цялостно да се запозная с него, докато в отделните издания отново е възможно, но понякога не е достатъчно и се размива сред останалите текстове.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Приятелите ми си имат вече изграден читателски вкус и трудно мога, а и не желая да им наложа своите пристрастия. Хубавото е, че сме се намерили и често научавам от тях за някой страхотен автор. Все пак няма да се излъжат да прочетат или да препрочетат нещо на Ф. М. Достоевски, А. П. Чехов и Н. Гогол; на Ф. Кафка, Самюел Бекет, Йожени Йонеско, Албер Камю, В. Улф, Емили Дикенсън, Силвия Плат, Дубравка Угрешич; на Валери Петров, Йордан Радичков и най-вече да прочетат своята книга, която ги е пипнала някога. Иначе аз мога да им препоръчам събраните съчинения на Софроний Врачански или на Христо Ботев (и го правя понякога, разказвайки какво съм открила за себе си и колко интересни неща пропускаме в средното и дори висшето образование за българската и за всяка друга литература).

В профилираните часове в НГДЕК преподавателите бяха така благосклонни да поощряват интереса ми към литературата, като ми даваха възможност (понякога самите те дори не подозираха какво ще предстои) да чета своите анализи. Спомням си как с „Епоса за Гилгамеш” исках да заинтригувам съучениците си и те да се запалят по тази митологема (освен шегата около титанчните размери на тялото му), но вероятно на третия час дори и преподавателката очакваше края. Затова сега внимавам, когато препоръчвам на приятелите си някоя книга и се опитвам да разбера какво те четат, а не какво аз харесвам да чета.

Андриана у домаКак организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По-общото разделяне е на художествена и нехудожествена литература. Другият по-детайлен критерий е по вид художествена литература (антична, европейска, руска, старобългарска, възрожденска, нова българска) и по област на научната литература (фолклор, античност, културология, философия, психоанализа, история и др). Вътрешното разделение е винаги и по азбучен ред, и по години. В момента имам отделни рафтове за книгите ми около дисертацията. Доволна съм, че си купих бюро, което отстрани е с четири рафта за книги и там са най-важните ми, както и тези, с които работя и ме улеснява да са ми под ръка. Скоро предстои пролетното пренареждане на библиотеката и се надявам да се освободи повече пространство за тях, както и за следващите.

 

Фотограф на корицата: Тоня Атанакова
Снимки в публикацията: Тоня Атанакова, Франческа Земярска и личен архив на Андриана Спасова