Имаме удоволствието да те срещнем с Мира Баджева – издател, редактор и журналист от 30 години. Тя прави списанията „Жената днес“, „Наш дом“ и VOYAGE от 17 години, преди това е била вестникар и политически наблюдател. Познавате я и от телевизионния екран като водеща на предаването „Отпечатъци“ по bTV. Мира е и автор на пет текста в първата книга на издателство AVA Books – „Ябълка на разбора“, която събира 75 статии от някои от най-добрите авторки, публикувани на страниците на списание „Жената днес“ през новото хилядолетие.
За себе си Мира казва: „Пътувам много – за удоволствие и като част от професията ми. Обичам смислените хора и разговори, доброто вино, добрата храна, добрите каузи и добрия живот. Бих се определила като епикуреец, но и аскезата не ми е чужда“.
Ето и какво сподели тя пред екипа ни за книгите и четенето в живота ѝ.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Чета от 4-годишна благодарение на търпението на майка ми и собствения ми ищах да не завися от благоволението на възрастните. Като дете най-много ми повлия една дебела антология с древногръцки митове. Още тогава се влюбих в Античността и това предопредели Класическата ми гимназия и Историята в СУ. В невръстните си години четях стръвно всичко, включително старателно укрити от домашната цензура книги като „Диктаторите“ на Костас Варналис – сборникът му с исторически портрети на римски императори допринесе много за ранното ми сексуално образование. До седми клас учех в руско училище (133-то на Коня) и помня до днес наизуст много от стиховете на Пушкин и Лермонтов. Още като малка изгризах с кориците всички достъпни ми приключенски и любовни романи (Майн Рид, Дюма, Карл Май, в по-късно време – Ерих Мария Ремарк). Капитан Рет Бътлър от „Отнесени от вихъра“ на Маргарет Мичъл беше първият мъж, в когото се влюбих и заради когото се напих. Лека-полека откривах класиците: Чехов, Булгаков, Достоевски, Фицджералд, Селинджър, Казандзакис, Маркес… По време на един купон видях у съученичка в библиотеката старинно издание на Фройдовото „Въведение в психоанализата“ – помня как всички наоколо ми танцуваха и се сваляха, а аз омагьосана четях по средата на хола за Аза, Свръхаза, То и сънищата. Огромно е влиянието на т.нар. „женска литература“ върху мен: сестрите Бронте, Джейн Остин, Вирджиния Улф, Симон дьо Бовоар, Марина Цветаева, Емили Дикинсън, Ерика Джонг, Франсоаз Саган, Миряна Башева са мои учителки и по писане, и по живот. А от поезията на Христо Фотев, Валери Петров, Андрей Германов, Борис Христов, Огнян Фунев се учех на любов и смърт.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. Когато чета – само чета. Но ако книгата ме е увлякла, не я оставям мислено и докато съм на масата. Или пък изобщо забравям да се храня.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вода или чай.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Книгите, които най-много обичам и съм чела многократно, вероятно биха ужасили мнозина. Подчертавам пасажи, дращя в полетата, изпълвам с цитати и с отбелязани страници пространството в края на изданието, оставям хартийки. Изградих си този навик, когато започнах да работя с текстове, а не просто да чета за удоволствие. Тия мои книги никога не ги давам на заем на приятели – за мен те са акушери в раждането на Смисъла.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Най-често слагам някакъв разделител или просто я затварям, а после, прелиствайки я, си спомням докъде съм чела.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
В последните години по-рядко посягам към белетристика, чета повече психология, философия, антропология и история, биографии и пътеписи – може би се преситих на фикция. Харесвам Ървин Д. Ялом, чиито романи са амалгама от психология и философия – тъкмо по моя вкус.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Хартиени книги и нищо друго. Патриот съм на хартията, както някои на винила. Но имам приятелка, която работи в Storytel – може би заради нея някой ден ще изгубя девствеността си с аудиокнига.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Има книги, които не искам да пусна до сутринта – докато не стигна края им или просто не падна върху възглавницата. Затова избягвам да чета вечер. Удивляват ме хора, които могат да дозират четенето непосредствено преди заспиване. Мен добрата книга ме разсънва.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Захвърлям книги по най-разнообразни причини: ако авторът и текстът ме отегчават, ако преводът ме чегърта, ако редакторската работа не е достатъчно прецизна (редактирам наум – професионална деформация). Случва се да зарежа книга, дори когато тя е напълно „невинна“ – поради проблем не в нея, а в мен. Просто може да не съм настроена на нейната вълна, а друг път резонансът да ни се получи.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Едни от най-любимите ми книги имат ужасно дразнещи ме герои – мисля, че това също е част от магията на автора.
Какво четеш в момента?
„Тялото. Наръчник за употреба“ на Бил Брайсън, „Прелест“ на Маргарет Мацантини, „География на мъдростта“ на Ерик Уайнър, „Как мислят лекарите“ на д-р Джеръм Групман, „Sapiens“ на Ювал Харари, „Висока облачност“ на Оля Стоянова.
Коя е последната книга, която си купи?
„География на мъдростта“. А „Бегуни“ на Олга Токарчук и „Поздрави от синята палатка“ на Петя Кокудева са последните, които прочетох до края.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета по много наведнъж. Стигам донякъде, оставям ги, после пак се връщам към тях – понякога след дълга пауза. Когато имам време и настройка, съм ненаситна, но и много неща ме разсейват – това е истината.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Най- обичам да чета, докато съм на море или на дълга почивка далеч от дома – тогава дните са бавни, умът ми не е трескав и изгълтвам много книги накуп. Същото става и когато съм болна. Чета в леглото или на някой диван близо до прозорец с обилна светлина.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Щом харесам някой автор, намирам всичко негово, издадено до момента, и го изчитам до степен на пълно преяждане – откак се помня, съм така. Това е моят вид „поредица“. Сетих се и за една истинска такава, много любима – „Александрийски квартет“ на Лорънс Дърел.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
На жените препоръчвам „Собствена стая“ на Вирджиния Улф, „Бягащата с вълци“ на Клариса Пинкола Естес, „9 зайци“ на Виргиния Захариева. На търсещите себепознание – „Болестта като път“ на Торвалд Детлефсен и д-р Рюдигер Далке. На онези, които като мен обичат добрата храна и добрите стари пътешествия – книгите на Антъни Бурдейн. На младите ми роднини, които живеят в чужбина – да четат български автори.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Според това колко са ми ценни и колко често посягам към тях. В отделна секция съм обособила съвременните български писатели.
Снимка на публикацията: Вера Райчева
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка AZCHETA20Q4.
